Вирджиния Хенли - Прелъстен

Поклони се с явна ирония и се отправи към „Скокът на леопарда“.

Същия следобед Савидж свика всички свои надзиратели и посредници. Те се събраха в кабинета на своя господар и попиваха почтително всяка негова дума.

— Съвсем скоро, преди следващото пълнолуние, заминавам за Англия. След няколко дни ще пристигне нов сахиб. Искам да работите за него така, както и за мен. Не продавам „Скокът на леопарда“. Плантацията си остава моя, но е обречена на провал, ако не бъдете лоялни с моя заместник. Това е единственото място в Цейлон, където се отглеждат чай и каучукови дървета. Донесох растенията от Китай и Бирма преди почти десет години и трябва да благодаря на вас за процъфтяването на „Скокът на леопарда“. Едва сега в Индия започват да се разработват чаени и каучукови плантации. Знаете какво да правите при суша и наводнение. Хората, които се занимават с кастренето, са добре обучени, говедовъдите са наясно кога трябва да се тори. Всъщност вие знаете много по-добре от новия сахиб как да се справяте с плантацията. Големият ми кораб ще извозва чаената реколта при мен, в Лондон. Носът ще ми каже, ако не сте произвели най-високото качество.

Чертите му омекнаха и младият мъж си позволи една от редките усмивки.

Тамилите, обаче, не се усмихнаха. За тях това бе ужасен ден — да научат, че господарят им се връща в родината си. „Скокът на леопарда“ лежеше в подножието на Върхът на Адам, най-свещената планина в света. Според легендата Адам бил захвърлен там от Седмото небе на рая заради греха си с жената. Изкупувал го в продължение на хиляда години. Приземил се на един крак върху Върхът на Адам и оставил отпечатъка си в камъка. Всички работници в „Скокът на леопарда“ вярваха, че Адам Савидж е Адам от легендата. Високият му ръст, силата и способностите му, да не говорим за проницателните му сини очи, бяха Божи дар. Ако не изпълнеха задълженията си, той щеше да разбере, дори ако се намираше през седем морета от тях, в град Лондон. Надзирателите побързаха да разпространят вестта сред останалите.

Младият мъж взе счетоводната книга, за да нанесе последните сметки, но вниманието му бе привлечено от авторитетния глас на Джон Бул.

— Когато отидем, в Англия, негово превъзходителство ще очаква от теб да се обличаш по английски маниер. Ще го посрамиш, ако изглеждаш като чужденка. Не е нужно да чакаме някой друг да съблече всичките ти езически дрехи и принадлежности.

Стараеше се винаги да бъде дипломатичен, когато се намесваше в пререканията между прислугата. Киринда беше цейлонка и от по-висока каста от прислужника му, който беше тамил. От друга страна, Джон Бул беше негов иконом, а и един мъж трябва да бъде над една жена, иначе щеше да се посрами.

— Джон Бул, макар да се случва рядко, но този път грешиш — заяви тактично Савидж. — Лотосов цвят е по-красива в националните си дрехи. Тя знае, че тези екзотични, бляскави коприни й приличат най-много. Моля те, погрижи се да осигуриш нужното количество куфари за дрехите и вещите й.

Киринда се усмихна победоносно на иконома зад гърба на Леопарда.

— На нея обаче ще й бъдат нужни английски обувки и пантофи. Дайте й веднага такива, за да започне да се упражнява да ходи с тях. Подовете в Англия са прекалено студени, за да се движи боса.

Лицето на младата жена помръкна и сега бе ред на Джон Бул да й се ухили.

Привечер Адам научи с изненада за пристигането на лейди Лам. Всъщност не беше чак толкова изненадан. Едва сега си даде сметка, че дори донякъде бе очаквал появата й. Първото, което му направи впечатление, бе, че тя вече не беше в траур. Бе облякла дълбоко изрязана рокля от най-фин индийски муселин със закичен в пазвата цвят от така редкия син лотос. Русата й коса този път не бе придържана с гребени, а падаше на вълни върху раменете й. Тази вечер изобщо не изглеждаше студена; напротив, на светлината на лампите му се стори уязвима.

Когато останаха сами, Ивлин се приближи до него, постави длани върху гърдите му и го погледна умоляващо.

— О, Адам, моля те, прости ми — промълви.

Беше му пределно ясно, че е дошла да го прелъсти. Макар да беше фригидна, Ив бе готова да се превърне в уличница заради неговите пари и скъпоценности. Младият мъж бе любопитен докъде би могла да стигне.

Престори се, че не издържа на изкушението. Сведе глава, за да слее устните си с нейните, и прошепна:

— Не искам да бъдеш покварена… от друг, освен от мен самия.

Ивлин потръпна.

Сините очи на Адам просветнаха развеселено.