Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Двамата с Бърнард винаги се връщат около залез слънце.

— Бърнард! — възкликна Тони.

— Да, братовчед ти Бърнард Лам отседна у нас. Изключително привлекателен младеж.

— Света Дево! — извика младата жена. — Той възнамерява да убие брат ми!

— Не говори абсурдни неща.

— Вярно е, майко. Трябва да кажа на Адам. — Обърна се към малката туземка. — Моля те, намери ботушите ми за езда.

— Антония, забранявам ти да тичаш към „Скокът на леопарда“. И престани да го наричаш Адам! С господин Савидж ще се женим! Не след дълго той ще ти стане баща!

Кръвта се отдръпна от лицето на Антония. Протегна ръка, за да се хване за нещо. Мургавото слугинче напъха ботушите в ръката й.

— Злият човек има пистолет, мемсахиб — прошепна то.

Тони примигна няколко пъти, за да се пребори със замайването и желанието си да повърне. Искаше й се да изкрещи. Майка й и Савидж; просто не можеше да го понесе! Която и да било друга жена щеше да я нарани дълбоко, но Ив? Чувстваше се така, сякаш Ивлин бе изтръгнала сърцето от гърдите й.

Тогава осъзна, че майка й бе жертва както тя самата. Адам я бе прелъстил и я бе любил, макар да знаеше, че Ив го очаква да се върне в Цейлон и да се ожени за нея. Подобна измама я отвращаваше. Такова предателство, такова двуличие караше сърцето й да кърви. Как можеше да е толкова жесток, толкова порочен, че да прелъсти и майката, и дъщерята?

— Ръсел Лам е единственият баща, който имам и ще имам. — Обу ботушите си. — Трябва да намеря Антъни. Бърнард Лам е хладнокръвен убиец, макар на теб да ти се струва толкова привлекателен. Страхувам се, че се заблуждаваш по отношение на мъжете.

Тони откри конюшнята и стресна един от униформените войници, като взе оседлания му кон. Знаеше, че „Скокът на леопарда“ бе в съседство, но помнеше също така, че се простираше на повече от двайсет хиляди акра. Щеше да й бъде доста трудно да открие Антъни. Обаче невидимите нишки, които свързваха и духовно близнаците, щяха да й помогнат.

През целия път сипеше проклятия над Савидж. Заради глупавия му план сега Бърнард Лам отново преследваше жертвата си. Пришпорваше коня си сред редиците непознати дървета, като викаше близнака си. Беше обзета от такъв ужас, че не можеше да мисли за нищо друго освен за любимия си брат.

В същото това време Антъни ходеше пеш и водеше коня след себе си, за да може да оглежда по-отблизо екзотичните гъби, покрили падналите дървета.

Младежът вдигна поглед към братовчед си, който не си бе направил труда да слезе от коня. Разбра, че той се отегчава.

— Май трябва да се прибираме. Ако съдя по полумрака тук, слънцето сигурно залязва. Джунглата оживява нощем. Не е безопасно да се остава в нея по това време.

Бърнард се усмихна.

— Изобщо не е безопасно място.

И насочи пистолета към своя спътник.

Антъни реши, че братовчед му се цели по някакво хищно животно, и разбра грешката си едва когато усети изгаряща болка в гърдите си. Нещо сякаш го блъсна назад и след това всичко потъна в мрак.

Конят му хукна веднага щом се чу изстрелът. Бърнард се взря в тялото на падналия, обзет от усещане за мощ. Видя как аленото петно върху ризата се уголемява, докато заприлича на цвят на хибискус.

В този час тамилите от „Скокът на леопарда“ приключваха работата си. Онези, които се прибираха от далечния край на плантацията, се взряха със суеверен ужас във видението, което яздеше, подобно на обхваната от лудост богиня. Страхуваха се, че това е Хакшаса, оживелият индуски мит. Беше дошла да ги предупреди за надвисналото над главите им нещастие. Развикаха се уплашено и се разбягаха. Майките потърсиха децата си и се скриха с тях в колибите.

Адам Савидж чу виковете. Скочи веднага и се втурна навън.

Антония, яхнала черен жребец, се носеше насреща му. Бе издърпала нагоре полата и оголила прекрасните си крака. Коленете й бяха притиснати към корема на животното. Когато помежду им останаха само няколко метра, младият мъж разбра, че тя не възнамерява да отклони встрани. Хвърли се към нея, грабна юздата и принуди коня да спре. Леденосините му очи я пронизваха.

— Мен ли се опитваш да убиеш или себе си?

— Не ме интересува особено!

Леопардът разбра веднага, че Ив й бе съобщила онова, което така отчаяно се бе опитвал да скрие.

— Тони, трябва да поговорим!

— Пусни ме, безсърдечен дявол такъв! Ако имах пушка, сигурно щях да те убия!

В този момент някъде в джунглата прозвуча изстрел. Тя се хвана за гърдите.