Вирджиния Хенли - Прелъстен

Ив ги посрещна според изискванията на етикета, като се насочи първо към майка си в знак на уважение към възрастта и положението й. Това бе една покъртителна сцена. Икономът обаче знаеше колко лъжлива можеше да бъде външността, а и ухото успяваше по-вярно да улови истинските чувства.

Роз бе решила този път да започне всичко отначало. Ивлин подаде буза и лейди Рандолф я целуна нежно.

— Скъпа, толкова съжалявам за Ръсел. Виждам, че вътрешната ти сила ти е помогнала да преодолееш мъката си. Изглеждаш прекрасно.

— Улавям неодобрението ти, че не съм във вдовишки траур — отвърна младата жена. — Колко ми липсваха майчините ти грижи.

След това се обърна към дъщеря си, която пристъпи напред, за да я прегърне.

— Майко, толкова си красива! Радвам се да бъда тук.

Безупречното същество в син шифон очевидно искаше да избегне всякакъв физически контакт. Протегна малката си, отрупана с пръстени ръка, сякаш за да се предпази, и рече:

— Антония, скъпа, толкова си висока. Струва ми се, че си колкото брат си. Трябва да се изкъпеш и преоблечеш веднага.

Радостта на Тони се стопи. Майка й я караше да се чувства по същия начин, както когато бе на шест години — несъвършена във всяко отношение.

Студеният поглед на лейди Лам се спря на господин Бърк, когото познаваше почти откакто се помнеше. Удостои го с една-единствена дума: „Бърк“.

Докато наблюдаваше Ив, Адам Савидж си даде сметка какъв късмет има, че няма да се обвърже с тази жена. Лейди Лам не бе хладнокръвна, тя бе студенокръвна като влечуго.

Най-после домакинята имаше възможност да се обърне към обекта на своите желания. Устните й се разтегнаха в усмивка, със собственически жест хвана ръката му и го погледна право в очите.

— Скъпи Адам.

Синият поглед на Леопарда бе мразовит.

— Лейди Лам — промълви официално, като хвана ръката й и я отмести.

Ив веднага разбра, че той вече не я желае. Колко забавно! И колко зле за него! Беше го обвързала добре и възнамеряваше да го омотае още по-здраво.

Савидж се поклони на дамите.

— „Скокът на леопарда“ е отворен за всички вас. Погледна към своята домакиня. — Няма да се натрапвам повече, но може би утре ще можем да поговорим насаме?

Лейди Лам наклони глава и се обърна с гръб към него.

Антония се изчерви при мисълта, че Адам щеше да уведоми майка й за намерението им да се оженят.

Ив забеляза руменината по бузите на дъщеря си, видя сияещото й лице и изпита ревност, каквато не бе чувствала към никоя друга жена.

— Къде е Антъни? — попита нетърпеливо Тони.

Майка й махна раздразнено с ръка.

— Където ходи всеки ден — в „Скокът на леопарда“. Струва ми се, че ламти за това място!

Роз си помисли, че думата „ламти“, показва точно отношението на дъщеря й към богатия Савидж. Освен това й стана ясно, че отношенията между двамата са били по-особени. Сега вече разбираше защо младият мъж бе настоял да се върне в Цейлон.

Чувството му за чест изискваше да изясни отношенията си с Ив, за да може да се ожени почтено за Антония. Това обаче не се нравеше никак на лейди Рандолф. Някой щеше да бъде наранен от цялата тази работа. Слава Богу, че реши да придружи внучката си. Не мислеше, че момичето може да се справи с язвителността на майка си.

Следващият час премина в трескава дейност. Десетина слуги бързаха насам-натам, пренасяха куфари, подреждаха стаи, носеха разхладителни напитки, пълнеха вани и разтоварваха багажа на новодошлите.

Малката туземка, която помагаше на Антония по време на банята, бе коленичила мълчаливо в един ъгъл и свела очи. Тони бе свикнала да се къпе сама, но това дете не натрапваше присъствието си и не я караше да се чувства неудобно.

Щом се потопи в топлата, приятно ухаеща вода, Антония постави ръка върху корема си. Той вече не бе плосък, а се издигаше леко. Усмихна се над своята сладка тайна. Адам в никакъв случай нямаше да й разреши да предприеме това далечно пътуване, ако знаеше, че е бременна. Замисли се за майка си. Бебето щеше да я направи баба. Усмихна се. Знаеше, че за майка й това бе по-лошо от смъртта.

Тони излезе от ваната и се избърса с дебела кърпа. Малката камериерка се приближи незабавно с дрехите й.

Тъкмо се бе заела с косите си, когато Ив влезе в стаята й.

— Антония, имам гост. Ще трябва да се облечеш малко по-официално за вечеря.

Младата жена прехапа устна. Майка й знаеше как да я накара да се чувства неловко.

— Адам ме увери, че памучните дрехи се харесват в Индия. Все пак мога да се преоблека, няма да ми отнеме много време. Надявам се Антъни да се прибере за вечеря.