Вирджиния Хенли - Прелъстен

Бърнард се съгласи веднага да тръгне с двамата войници, които пренасяха пощата между Коломбо и Гавърнмънт Хаус. Бе дал последните си пари, за да си купи кон, така че сега зависеше от гостоприемството на войниците.

Когато на третия ден пред погледите им се разкри Гавърнмънт Хаус, не се знаеше кой изпита по-голямо облекчение — Бърнард Лам или неговите спътници. Сбогуваха се с него веднага, щом преминаха през входния портал. Докато алчният му поглед поглъщаше подобната на палат къща, всичко в него вреше и кипеше. Защо някои се раждаха сред разкош, а други трябваше да се съюзяват със самия дявол за всяка трохичка, която изпадаше от масата му?

Докато се взираше във великолепието пред себе си, внезапно осъзна, че това бе съдбоносен миг. Собствената му съдба зависеше от него; от него се искаше само да се възползва от мига и да я поеме в свои ръце.

Появи се някакъв коняр, за да отведе коня му. Приближи се лакей, поклони се ниско и отнесе новата му пътническа чанта нагоре по стълбите. Пазачът на главния вход отвори вратата пред него. Икономът с тюрбан на глава попита кого желае да види.

— Аз съм племенник на лейди Лам.

Тези няколко думи подействаха като магия. Веднага го въведоха в пищна приемна. В стаята влязоха двама млади индийци в местно облекло. Единият му предложи разхладителна напитка, другият размаха голямо ветрило. И двамата бяха свели очи и глави в знак на пълна покорност. Като по часовник, точно в мига, в който привърши питието си, се отвори някаква вътрешна врата и през нея се появи дребна блондинка. От нея се излъчваше елегантна студенина.

Заради светлината, която влизаше през жалузите, Ив успя да види чертите на новодошлия едва когато застана пред него. Изведнъж студенината й се стопи.

— Вие трябва да сте синът на Робърт. Копие на баща си сте!

Бърнард се почувства силен. Очевидно лейди Лам бе обичала баща му. Възползва се от положението. Приближи се още към нея, повдигна ръката й към устните си и рече дрезгаво:

— Баща ми беше лудо влюбен във вас до последния си час. Сега вече знам защо.

— Ласкател! — смъмри го игриво Ивлин, но младият мъж знаеше, че вече я държи в ръцете си.

Чувстваше се достатъчно силен да влезе в кожата на баща си и да поднови и продължи връзката му с тази жена оттам, откъдето бе приключила.

— Името ми е Бърнард.

На Ив й се струваше, че не бяха изминали всичките тези години; чувстваше се отново на шестнайсет. Преплете пръсти с неговите, сякаш се познаваха открай време и го поведе навътре в къщата.

— Време е за обяд, а аз знам колко са зависими от храната мъжете.

Появи се слуга, като че ли призован по телепатия.

— Заведи сахиб в пауновия апартамент.

Луксозният апартамент дължеше името си на прохладния под, чиито плочи бяха декорирани с великолепен паун. Появиха се още трима слуги. Единият придърпа ваната в съседната стая, друг започна да разопакова дрехите му, а една млада туземка внесе сребърен поднос с гарафа с вино и кристална чаша. Лакеят, който го бе довел, прошепна:

— Ако желаете нещо, сахиб, моля позвънете.

Бърнард посочи към момичето.

— Нея — заяви авторитетно той.

Мъжете се оттеглиха, а младата индийка замръзна на място, свела очи към земята.

— Погледни ме! — нареди той.

Тя повдигна бавно очи. Беше уплашена. Бърнард облиза устни. Най-после щеше да изпълни една своя отдавнашна фантазия. Тя бе робиня и щеше да изпълнява всичко, което й каже.

— Свали сарито!

Девойката се подчини, макар и неохотно. Погледът му се плъзна по слабото й тяло, по едва наболите гърди, по няколкото косъмчета на слабините й. Очевидно наскоро бе навлязла в пубертета. Повика я с пръст.

Ужасът й нарастваше с всяка колеблива стъпка. Щом спря пред него, младият мъж вдигна дългата й черна коса и я уви около дланта си. После измъкна пистолета си. Не я докосваше директно, а с дулото на оръжието, което прокара по бузата и надолу по шията й. Тя се разтрепери, когато непознатият опаса с кръгови движения недоразвитите й гърди. После плъзна оръжието по корема й. Девойчето се дръпна отчаяно, но той го върна, като опъна косите му. Отвори уста, за да извика, но страшният му поглед го накара да онемее.

Последната цел на пистолета бе венериният й хълм. Бърнард вкара в нея върха му. Погледът й стана стъклен. Той натисна спусъка. Чу се изщракване. Бърнард се разсмя. Пусна косата й и младата индийка се свлече на колене.

Очите му блеснаха развеселено, когато измъкна куршумите от джоба си.