Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Роз не се шокира толкова лесно. Чуй само какво заяви: щом аз съм се била разгонила, а ти си бил непрекъснато в това състояние, щяла да дойде, за да се прави на дракон.

— С мен тя говори по същество, скъпа. Заяви направо, че не желае да ти издуя корема, преди да те заведа пред олтара.

Големите зелени очи на Тони оглеждаха лицето му, търсейки някакъв намек от подозрение.

— Тя има право, знаеш ли. Освен това въздържанието е благодатно за духа — заяви безгрижно младият мъж.

— Ха! Ще видим какво ще говориш, след като прекараме цял месец в морето и се надървиш като шомпол.

— Ами ти? — пошегува се той. — Дори Максуайн ще започне да ти се струва хубавец.

Тя го удари по ръката.

— Негодник!

И двамата изтрезняха. Спряха да вървят. Сплетоха ръце, а очите им пламнаха от потискано желание.

— Имаш нужда да те целуна — промълви Адам.

Антония поклати глава и промълви беззвучно:

— Имам нужда да ме изпълниш.

— Довери ми се, ще намеря начин. Обичам предизвикателствата не по-малко от теб.

Младата жена си пое няколко пъти дълбоко дъх. Тръгнаха отново.

— Не съм казала на Роз за Бърнард Лам.

— Не искам да се тревожиш — заяви твърдо Леопардът. — „Червеният дракон“ няма да пристигне много преди нас. Клиперът е доста по-бърз от него. Освен това ние знаем, че брат ти е в Цейлон, но братовчед ти не знае. Той мисли, че Тони е в Лондон.

— Може и никога да не разбере. Може веднага да се качи на някой кораб, който да го отведе обратно в Англия.

Адам стисна ръката й, но в сърцето си знаеше, че съдбата е коварна стара кучка, която нямаше да разхлаби така лесно примката около шията му.

Месец по-късно бяха изминали половината от пътя до целта си. „Летящият дракон“ наистина отговаряше на името си. Бейнс бе надежден капитан и управляваше добре и кораба, и екипажа си.

Бърк се грижеше лично за нуждите на двете дами, като се стараеше да ги изолира от Максуайн и останалата неописуема паплач на борда.

Адам опъна навес на палубата, за да осигури удобството им. Дългите, топли дни и липсата на движение закръглиха приятно формите на Тони. Той не можеше да отдели очите си от нея. Гърдите й се наляха, цялото й тяло бе някак си по-зряло и сочно и това караше кръвта му да кипи непрестанно. Погледите й бяха премрежени и морни и му обещаваха рая при следващата им среща.

Тя успяваше да открадне доста мигове, посветени на целувки и опияняващи любовни признания, но така и не можаха да останат насаме за по-дълго, както им се искаше. Савидж често поемаше нощното дежурство на кормилото. Това бяха часовете, които прекарваха заедно. Той не можеше да я люби, докато стоеше пред руля, но все пак имаше възможност да я прегърне с една ръка.

— Това безделие ти се отразява добре — промълви младият мъж и плъзна ръка под прохладната й памучна камизолка, за да хване налятата й гръд. — Харесва ми видът ти тези дни, уханието на слънце в косите ти, соления вкус, когато те целувам.

Без обувки тя не беше чак толкова висока и трябваше да се повдига на пръсти, за да обгърне врата му. През тропическите нощи Адам носеше само широки памучни бричове. Събу ги под прикритието на мрака; знаеше, че Тони е гола под обемната фуста.

Тя започна да търка тялото си в него. Това бе сладко мъчение за двамата.

— Божичко! — промълви дрезгаво Леопардът, изгорен от горещината на тялото й.

Тя скоро се примеси с влага, когато младата жена обви крака около бедрото му и започна да се движи нагоре надолу, докато не я обзеха силни тръпки. След това се намести пред него. Отпусна се на колене. Обви ръце около стоманенотвърдите му мускули. Гладните й устни обгърнаха набъбналата глава на фалоса му.

Гърленото ръмжене, изразяващо насладата му, я подлуди от желание за него.

— Тони, така ще свърша — прошепна трескаво Адам.

— Обещаваш ли? — измърка тя.

През целия следващ час двамата се притискаха безмълвно един към друг. Затишие след буря. Главата й се отпусна върху рамото му; беше заспала, сгушена така в него.

Дългите седмици, прекарани в морето, им дадоха добра възможност да разговарят. Роз, а понякога и господин Бърк, се включваха в дискусиите им. Антония обичаше да слуша дълбокия глас на любимия си, когато й разказваше за Цейлон, за неговия климат, обичаи, население. Докато говореше за „Скокът на леопарда“, долавяше гордостта и любовта, която очевидно питаеше към своята плантация.

При други случаи пък темата на обсъжданията им бе Идънуд. За околните бе ясно, че и Адам, и Тони изпитва дълбока привързаност към къщата, в която щяха да се върнат след сватбата.