Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Легни — рече прегракнало.

Тя се подчини. Той не легна с нея, а застана между бедрата й. Протегна ръце и постави палците си точно над горния край на отвора сред розовата й плът. Следващият му тласък й подейства като удар от мълния. Когато се отдръпна, пръстите му продължиха да я галят, като извършваха кръгообразни движения и увеличаваха още повече удоволствието й.

Антония се извиваше от наслада. В този момент осъзна, че именно предишният му опит с други жени го правеше толкова съвършен любовник. Тя беше щастливката, която щеше да обере плодовете от подобен дълъг и разнообразен сексуален живот.

Адам се надвеси над нея. Наслаждаваше се на трепета на тялото й и я изпиваше с поглед. Боже, тя бе невероятна жена! Винаги, когато се озовяха заедно, те се възбуждаха до такава степен, че трябваше да правят секс, преди да правят любов. Най-смайващото бе, че и двете неща им доставяха еднакво удоволствие. Обикновено мъжете предпочитаха секса, а жените — любовта. Тяхната двойка бе по-различна. Те се отдаваха на най-необуздани страсти. Животинското в него бе извадило наяве страстната й природа. Естественият й еротизъм пробуждаше неутолимите му сексуални апетити. Бавният им, сериозен любовен акт продължи още два часа.

Най-накрая Адам бе готов да говори. Никога преди не бяха по-близки или по-настроени един към друг и телом, и духом, както в този момент. Младият мъж лежеше по гръб. Тони го бе обгърнала с гладките си бедра. Това бе любимата му поза за разговор. Така погледът му можеше да милва косите й, устата, гърдите, а с опакото на пръстите си да гали вътрешната страна на стройните й крака.

— Вчера те заведох да видиш онези ужасни места, за да разбереш какво мотивира действията ми. Когато мизерията уби баща ми, аз бях безпомощен да сторя нещо за него. Мразех безпомощността си и си дадох дума да събера достатъчно богатства, за да мога да се боря за лондонските бедняци. — Лицето му се изкриви в гримаса. — Страхувам се, че очерних душата си в неспирното преследване на богатство, така че сега всъщност опитвам да се откупя.

— Речта ти днес в парламента вече го направи — рече тихо младата жена. — Само законът за детския труд е достатъчен да осигури билета ти за рая.

— Света Дево, понякога си мисля, че все пак си прекалено невинна за мен.

Очите им се срещнаха.

— Което означава?

— Знам, че съм цинична свиня, но ние живеем в едно варварско общество. Законите за детския труд най-вероятно няма да бъдат приети дори през следващите двайсет-трийсет години.

Лицето й помръкна от разочарование. Той протегна ръце.

— Ела при мен.

Тони се сгуши при него и той придърпа завивките върху тях. Обхвана дланта й и преплете пръсти с нейните.

— Това е една безкрайна битка и аз имам нужда от твоята помощ. Обичам те и това е добре дошло за мен, тъй като ми трябва господарка и домакиня на Идънуд. Знам, че това е стъпка надолу, но би ли заменила английската си титла за ирландска?

Младата жена затаи невярващо дъх. Нима току-що й бе предложил брак? „Лейди Блакуотър.“ Затвори очи и отправи благодарствена молитва, премаляла от облекчение. Когато ги отвори отново, Савидж я наблюдаваше напрегнато, леденосините очи я зовяха да му отговори. От устните й се отрони смях. Нима наистина мислеше, че може да му откаже?

Смехът й го накара да замръзне.

— Може би Идънуд ти се струва прекалено показен?

Погледът му се изпълни с ледено презрение. Антония присви колене и се затъркаля от смях. Току-що бе открила нещо за мъжа, когото обожаваше. Този познат презрителен поглед бе просто защитна маска! Могъщият Адам Савидж бе уязвим, особено там, където ставаше дума за нея. Тази мисъл я ласкаеше неимоверно. Тони се надигна и се надвеси над него.

— Нямаш абсолютно никаква представа от колко дълго време те желая за мой съпруг.

— Колко дълго? — заинтересува се той.

— От първата нощ, в която се опита да направиш мъж от мен и ме накара да пия бренди и да пуша пури.

— Голяма романтичка си.

— Не, излъгах. Исках те за мой съпруг, дори още преди да те бях срещнала.

Веждите му се сключиха. Антония се усмихна.

— Това стана, когато зърнах за пръв път твоя „показен“ Идънуд. Всъщност именно аз го направих показен. Трябва да съм предчувствала, че един ден ще стане мой. Уговорих господин Уайът да направи всевъзможни скъпоструващи промени.

Младата жена се опиваше от властта си над него. Чудеше се как бе могла да се страхува от него в началото. През онези първи дни отчаяно се бе борила за одобрението му. Сега, след като бе поискал ръката й, бе абсолютно сигурна в него. Всякакви притеснения бяха изчезнали.