Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Адам Савидж. Помоли ме да му бъда морална подкрепа.

— О, Роз, хайде да отидем с Антония. Всички жени го преследват. Никой не знае коя е любовницата му, но се говори, че имал няколко.

— Едва онзи ден споменах колко глупаво би било една жена да изгуби ума си по мъж като Савидж — отбеляза сухо лейди Рандолф.

— О, Роз, ако имаш дори само два грама синя кръв във вените си, как би могла да му устоиш?

Антония се опита да не обръща внимание на забележката на лейди Джърси, но когато пристигнаха на „Уестминстър“ си даде сметка, че бе имала пълно право. Качиха се към балкона за страничните слушатели и сърцето й се сви при вида на толкова много пристигащи дами. Присъстваха всички жени, които бяха посещавали къщата на Халф-мун Стрийт. Най-богатите, най-елегантните и най-красивите лондонски дами оглеждаха тоалетите си и бъбреха учтиво.

Тони се надвеси напред, за да огледа мъжете под тях, а очите й мятаха гневни зелени пламъци. Говореше някой, вероятно председателят на парламента, но груби забележки от двете страни го прекъсваха непрестанно.

Не беше трудно да открие Индиън Савидж. Всичко в него бе неповторимо — косите, дрехите, излъчващата сила фигура. Отмести насила поглед от него. И без това бе достатъчно самонадеян. Арогантността му бе смайваща. Да покани всичките си завоевания, за да му вдъхват морална подкрепа. Не виждаше нищо морално в порочната свиня!

— Господа, давам думата на уважаемия член от Грейвзенд.

Савидж се изправи. Сред представителите на парламента настъпи тишина, а почитателките му от балкона въздъхнаха.

— Господин министър-председател, господин председател на парламента, уважаеми колеги. Първо, с огромно задоволство съобщавам, че съпругите на членовете на парламента постигнаха нещо, което ние все още не сме осъществили. Съпругите и на виги, и на тори съумяха да забравят партийните различия в името на едно похвално дело. Великодушието им ме учуди. Набират се средства за създаването на първата лондонска болница за безпризорни деца. Предлагам правителството да подкрепи този проект.

Адам спря да говори. Вдигна очи към балкона и се поклони на дамите. Те се изправиха като една и го аплодираха. Без да се усети, Антония постъпи също като тях.

Председателят трябваше да призове към ред, за да даде възможност на Савидж да продължи.

— Ако трябва да прочета целия списък от реформи, които възнамерявам да предложа, ще се наложи да стоим тук до деня на Страшния съд. Затова ще бъда възможно най-кратък. Първо бих искал да съобщя сумата, която е необходима, за да се павират и осветят улиците на Уестминстър. Канализацията в центъра на града е, меко казано, ужасяваща. Господи, събудете се и помиришете! Други градове ще последват примера на Лондон и скоро нашата столица ще предизвика завистта на континента. Втората сметка е във връзка с предложението за основаване на Общество за подобряване условията на живот на бедните. За бедните трябва да бъдат отворени аптечни пунктове, раздаващи безплатни лекарства. Ако бъдат научени на основните хигиенни правила и на чистота, гарантирам, че случаите на заразяване с тиф ще намалеят рязко. Лондонската полиция не е ефективна. Тя не успява да въдвори ред и законност сред едномилионното население. Предлагам следващата сума да бъде гласувана за създаването на ефикасна полицейска сила. Човек, който се разхожда из лондонските улици, рискува да изгуби живота си, някой крайник или собствеността си. Малцина от вас изпитват симпатии към реформирането на затворите. В цялата система обаче се ширят подкупите и корупцията. Обитателите на бедняшките квартали отиват в затвора, а техните собственици — в банката. На богатите всичко се прощава, затова пък към бедните се отнасят по най-брутален начин. Миналата седмица публично бе обесено седемгодишно момче, защото откраднало лъжица.

В залата настъпи необичайна тишина. Тони усети буца в гърлото си. Очите на седналата до нея лейди Холанд се напълниха със сълзи.

— Вие проявихте огромно великодушие, като ми отделихте толкова време, при положение, че парламентът го чакат купища важни проблеми за разрешаване. Съвестта ми обаче няма да намери покой, ако не засегна още една последна тема: детския труд. Фабриките и заводите стигнаха дотам да зависят от труда на пет-шестгодишни деца, принудени да се трудят по петнайсет часа дневно. Надявам се парламентът да приеме закон, който да забрани приемането на работа на деца под деветгодишна възраст и ще задължава работодателите деца под петнайсет години да не работят по повече от дванайсет часа дневно.