Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Бедността не винаги е резултат от мързел. На бедните се плащат оскъдни заплати.

— Някои от тези проститутки не изглеждат по-възрастни от дванайсет-тринайсет години — промълви смаяно младата жена.

— Не хаби съжалението си за тях, скъпа. Запази го за малките деца. В Сейнт Джайлс, недалеч от Ландън Уол, има няколко вертепа, където спят по петстотин деца. Там обучават по-големите момчета да бъдат крадци, момичетата — проститутки, а малките ги продават.

Антония го гледаше изумена; гърдите й се бяха стегнали от болка. Как можеше да предположи съществуването на подобни неща? И как можеше да не мисли за тях сега, след като ги бе научила?

В Смитфийлдс, зад Тауър ъф Ландън, младата жена трябваше да закрие носа си заради непоносимата воня. Вървяха до глезените в кравешки лайна, останали от животните, които отвеждаха в кланицата. Продавачите от съседните месарници бяха струпали черва и дреболии направо на улицата.

— А после се чудят защо толкова хора умират от тиф — отбеляза саркастично Савидж.

Тони не знаеше дали ще издържи още дълго, но следваше покорно Адам.

— Населението на Лондон е един милион. Бедните обитават три квартала. Те са безлични, анонимни, неуки. Хиляди от тях завършват живота си в приюти. Парламентът разрешава построяването на приюти, а след това ги оставя на някой фабрикант, за да му осигурят евтина работна ръка. Единственото, което иска законът от него, е да ги поддържа живи. Бедните родители са принудени да дават децата си да работят в заводите от петгодишна възраст. Ако опитат да избягат, ги оковават. И никога повече не виждат дневната светлина. Те са недохранени, работят по петнайсет часа дневно и измират като мухи. За щастие бедните се размножават като зайци.

Младата жена докосна корема си; бе се сетила за детето, което може би носеше. Леопардът хвърли поглед към лицето й и забеляза сълзите й и моментално се разкая.

— Сладка моя, мисля, че вече видя предостатъчно.

Силната му длан я прихвана през кръста и я поведе към Сейнт Пол, където имаше стоянка на коли. Едва когато седна, Антония си даде сметка, че краката й треперят. Облегна се на кожената облегалка и затвори очи.

— Онези, които не отидат в приют, свършват тук.

Клепачите й се отвориха и тя видя, че минаваха покрай затвора „Флийт Призън“.

Не проговориха, докато каретата не спря на Кързън Стрийт. Савидж взе ръката й в своята.

— Утре ще говоря в парламента. Искам да присъстваш, да ми бъдеш морална подкрепа. Сега вече ще можеш да пишеш в дневника си и за нещо друго освен за мен.

Махна кепето и копринената маса на косите й се разпиля около раменете. После я целуна по челото и отвори вратата на файтона.

Естествено през нощта я преследваха кошмари.

На сутринта отвори гардероба. Стори й се, че има поне два пъти повече дрехи, отколкото си мислеше. Прокара длан по шумящата тафта, по шепнещите коприни и нежното кадифе. Сега й изглеждаха много по-красиви, в разцветки, от които дъхът й секваше. Даде си сметка каква щастливка беше.

Бе се държала като разглезено дете, когато недоволстваше, че трябва да носи женски дрехи. Та това бе истинска привилегия — да бъде жена и да притежава толкова много и луксозни тоалети. Реши да облече най-яркия цвят, с който разполагаше, така че да се забелязва отдалеч в залата на парламента.

Оранжевата рокля, подплатена с тъмнокафяво кадифе на ръкавите и подгъвите, беше изумителна. Положи големи грижи за косата си, така че лицето й да бъде оградено с къдрици, а на рамото й да пада дълга букла. Никога повече нямаше да сложи перука, след като бе видяла комичните бели ужасии върху главите на мадам Барас и нейните дъщери. Накрая сложи широка сламена шапка с оранжеви панделки.

Франсис Джърси дойде да вземе Роз с каретата си за тяхната разходка в парка, превърнала се в задължителен ритуал.

— Антония, скъпа, ти си като чужденка тук. Разкажи ми всички последни клюки от Бат. Бо Наш все още ли се подвизава със самочувствието на кралица? Уагс го наричаше „Фоли“ зад гърба му, знаеше ли?

Тъй като нямаше и понятие от Бат и неговите интриги, Тони побърза да смени темата:

— Вие знаете всичко, лейди Джърси. В колко започват речите в парламента?

— Боже, там ли отиваш? Трябва да са насядали в девет, но някои членове като Джеймс Фокс и скандалният Шеридан буквално се излягат върху пейките и си отспиват след поредния нощен гуляй. Кой ще говори?

Младата жена погледна към баба си с надеждата, че няма да спомене за нейното „пристрастие“.