Вирджиния Хенли - Прелъстен

Тони го бе превърнала в романтичен герой, в някакъв тъмен демон, зъл и греховен и въпреки всичко — неустоим. Бедната, очакваше я голямо разочарование.

Остави дневника и пристъпи към младата жена. Тя изписка лекичко, когато я прегърна силно. Викът й му подсказа красноречиво, че това поредно приключение й се нрави. Понесе я към стаята си. Положи я нежно върху огромното легло, после свали ботушите и ризата си. Без да съблича тесните си черни бричове, седна до нея. Прекрасните й зелени очи бяха широко отворени, докато се опитваше да отгатне какво се готвеше да прави с нея този опасен човек. Потрепери, когато ръката му се промъкна дръзко под нощницата й. Младият мъж се задоволи да гали стройните й крака, докато й говореше.

— Тони, знаеш, че съм водил опасен, порочен живот. Не, остави ме да довърша. Ако съдя по дневника, ти си наясно, че аз лъжа, мамя, крада и се занимавам с контрабанда. Нещата, които правя, са отвратителни и неморални. Дейността ми е нелегална, дори престъпна. Нарушавам всички божествени и човешки закони. — Усети я как настръхва. — Знаеш, че съм продажен и користен, но виждам, че това те възбужда.

Ръката му се плъзна нагоре по гладкото й бедро, готова да извърши злата си магия.

— Не! Моля те, не прави това — възкликна Антония и се опита да се измъкне.

— Тони, приятно ми е да бъда гадно копеле, но на теб това ти доставя още по-голямо удоволствие.

Отдели длан от бедрото й и се зае с малките копченца на нощницата.

— Не! Не, не ми доставя! — заяви тя.

— И двамата знаем, че не е така.

Адам се засмя гърлено. Вече бе разкопчал цялата редичка копчета, разтвори батистата и мазолестите му длани обгърнаха шията й.

— Мисълта, че същите ръце, които докосват и най-интимните части на тялото ти, са убивали хора.

Зелените й очи блеснаха от омраза и тревога.

— Савидж, престани с това!

— „Савидж“ — повтори с меден глас той. — Номен ест омен, името е съдбата! Дори само името ми те вълнува. — Смъкна нощницата по раменете й, като се опиваше от нейните гърди. Светлосините му очи я изгаряха като пламъка на свещ. — Белегът на устата ми е толкова зловещ, че те подлудява от желание, когато се докосне до върховете им.

И веднага демонстрира думите си.

От устните на Тони се отрони стон; тя се ужаси от самата себе си.

Дланта му обхвана гръдта й и тя усети как топлината нахлува от неговото тяло в нейното. Устните му се допряха до бузата й и се спряха край ухото й.

— Според мен онова, което те възбужда най-много, е убеждението ти, че съм женкар. Представяш си, че не съм способен да бъда верен на една жена. Мислиш, че съм безпътен, развратен, разюздан…

Антония се разтрепери. Младият мъж усещаше и най-слабия й трепет.

— Винаги е трябвало да бъдеш послушно момиче. Приличаш на девица, както си легнала тук в сладката си бяла нощница. Но когато се озовеш в леглото с мен, можеш да изживееш в действителност фантазиите си за ангела и дявола. Фактът, че съм развратник, ти дава възможност да участваш в безразборните ми връзки. Тъй като имах любовници, ти трябваше да станеш една от тях. Тъй като използвах проститутки, ти искаш да станеш моята проститутка.

Младата жена го удари с всичка сила по лицето. Дръпна нагоре нощницата, за да прикрие гърдите си, и се опита да стане от леглото. Силните му пръсти обхванаха китката й.

— Тони, какво има?

— Похотлива свиня!

Беше задъхана, гневът я задушаваше. Напрегнатият му син поглед не се отделяше от нея.

— Тони, ти не искаш за съпруг някой отегчителен човек, който никога не е престъпвал законите.

— Напротив, искам! Точно такъв искам!

— За Бога, не искаш съпруг, на когото не му стиска да изневери.

— Искам! Именно това искам!

— Огледай се. Всичко това може да бъде твое в замяна на благосклонността ти — продължи да я изкушава.

Гневът й избухна с пълна сила.

— Дръж си показния Идънуд. Ти си най-арогантният, най-подвластният на желанията си мъж. Мислиш, че богатствата ти могат да купят всичко; те обаче не могат да купят мен! За Бога, ти си просто един любител на лукса, украсяваш прислугата си с рубини, спиш върху трон, купуваш си титли.

— Значи излиза, че предпочиташ морален човек?

— Не бих могла да обичам друг! — изрече тържествено тя.

Савидж пусна китката й.

— Обличай се, Тони! Връщаш се с мен в Лондон.

Младата жена се запъти почти тичешком към стаята си. Всичко бе свършило. Беше се отървала на косъм. Беше най-щастливото момиче на света. Ангел-хранителят й явно се грижеше за нея. Хвърли се върху леглото. И от очите й потекоха потоци.