Брайън Хейг - Убиецът на президента

Двайсет минути вдигане на малки тежести, десет минути на механичната стълбичка, а за десерт двайсет минути на пътеката за бягане. Бърз душ, връщане на паркинга и кратко шофиране до дома. Била отдадена на здравословните си навици, била в отлична форма — стройна и стегната, въпреки шейсетте си години. Бомбата избухнала в момента, в който се отпуснала върху кожената седалка на сивата си „Краун Виктория“ и посегнала да закопчае колана си. Тялото й било разкъсано на хиляди дребни късчета и буквално излетяло през покрива и челното стъкло.

Напълно разкъсаш били и три други невинни души, имали нещастието да слизат или да се качват в колите си, паркирани редом с тази на Джоун Таунзенд. От тях останали няколко откъснати крайници, а аз със собствените си очи видях един изкривен знак за паркиране, от който висяха човешки черва.

Когато новината засяга съпругата на шефа, тя се разпространява с мълниеносна бързина. Имах чувството, че половината ФБР се беше изсипало на местопрестъплението. Край тротоара бяха паркирани три автомобила на противопожарната охрана, от които се проточваха брезентови маркучи и друго специализирано оборудване. Мястото беше оградено с жълта полицейска лента, а следственият екип внимателно изследваше терена, пробивайки си път сред човешки и автомобилни части и прибирайки част от тях в найлонови торбички със специални етикети. Отбелязах и появата на няколко телевизионни микробуса, край които техници сръчно привеждаха в действие микрофони и портативни камери. Циркът вече беше започнал и по всичко личеше, че ще продължи дълго. На няколко крачки от оградения периметър се събираха хора с подозрително еднакво облекло, които мрачно оглеждаха това което беше останало от другарката в живота на техния шеф.

Можех да се обзаложа, че в стомаха на всеки един от тях се беше образувала огромна топка. Първата дама на ФБР беше вдигната във въздуха буквално под носа им. Джейсън Барнс бе избрал един зрелищен и според мен ужасен личен начин да тикне пръст право в окото на врага си. И да демонстрира безпомощността на Вашингтон пред необузданата му жестокост.

По пътя насам двамата с Джени спорихме яростно, за да докажем кой е бил по-тъп и по-сляп — един доста равностоен двубой. Тя се придържаше към становището, че като опитен профайлър би трябвало да предвиди и систематизира вероятността от подобен акт, но най-вече да предвиди опасността за Джоун Таунзенд. И беше права. Аз от своя страна си давах сметка, че съм позволил инстинктите ми да бъдат приспани от опасната комбинация между изтощението и похотта. И също бях прав.

Началник на цялата бъркотия се оказа агент Марк Бътърман, който стоеше в центъра на група агенти, разпитващи очевидците. Малко встрани от нея забелязах самотната фигура на Джордж Мийни. С отпуснати рамене, покрусен и отчаян от развоя на събитията. Джейсън Барнс пак ни беше надхитрил, което означаваше нов залп от обвинения, насочени към всеки от нас. И най-вече към Джордж, който отговаряше за охраната на директора и неговото семейство — длъжност, даваща му така желаните привилегии и предимства, но и носеща главната тежест на отговорността. И когато бъркотията отмине, Джордж вероятно ще се има за огромен късметлия, ако го оставят да раздава чисти кърпи във фитнес залата на ФБР.

Картата на Джени ни осигури безпрепятствен достъп отвъд полицейските заграждения. Насочихме се към Марк Бътърман, който се отдалечи от свидетелите и ни направи знак да го последваме към по-спокойно място.

— Какво откри? — попита без никакви увъртания Джени.

— Било е атентат от мафиотски тип. Джоун се качва в колата, завърта стартерния ключ и — бум!

— Бомбата е била свързана със стартерния ключ, така ли?

— Съмнявам се. Намерихме ключовете й на задната седалка.

— Следва ли да приемем, че става въпрос за дистанционно управляван експлозив? — попитах аз.

— Това е работната ни версия. Подът на колата все още е прекалено горещ за по-точни изследвания. Ще разберем дали е така в момента, в който изстине.

— Вид експлозив?

— С4, поне в това сме сигурни.

Хвърлих кос поглед към Джени, а Бътърман продължи:

— Това е потвърдено от полевите тестове, а трасологическите проби пътуват към централната лаборатория. След няколко часа те ще знаят точния вид на експлозива, къде е произведен и на кого е бил доставен.

— Искам да ме информираш в момента, в който това стане известно — отсече Джени.

— Слушам, шефе.