Брайън Хейг - Убиецът на президента

Отвърнах на усмивката й.

Паркирахме в подземния гараж и взехме асансьора до фоайето на партера. Жените имат странното качество да планират предварително, затова не бях особено изненадан, когато Джени ме информира, че се е обадила да ни запази стая в „Хаят Риджънси“ на магистралата „Джеферсън Дейвис“, който както можеше да се очаква, разполагаше с фоайе колкото корт за професионален баскетбол, осеяно със скъпи мебели. Пред рецепцията се беше извила дълга опашка от гости за една нощ и бизнесмени с куфарчета в ръце, които равнодушно чакаха да си платят сметката и да се отправят към следващия град на картата. За разлика от тях, ние чакахме да се регистрираме.

Изтече доста време, преди да стигнем до гишето, а ние го използвахме точно по начина, по който го правят двама души на прага на първия си сексуален контакт. Или поне мислят, че са на този праг: държахме се леко свенливо и леко нервно, смеехме се прекалено силно. Слава богу, че поне дишахме нормално, без задъхване.

Но евентуалното погрешно интерпретиране на сигналите от моя страна все още беше възможно. Може би мис Марголд беше само замаяна от облекчението да бъде по-далеч от епицентъра на разследването и от Джордж Мийни. Жените винаги са ме обърквали.

Джени продиктува името си на рецепционистката, която придърпа клавиатурата и го запрати в утробата на компютъра си. След което вдигна глава, изгледа ни поред и пожела да уточни:

— Две стаи, нали?

Джени ми хвърли кос поглед и попита:

— А имате ли стая с две двойни легла?

— Разбира се.

Към мен:

— Имаш ли нещо против?

Дали имах?

— Ами, как да кажа… Вземайки предвид федералния дълг…

— Мисля, че такава стая ще е най-подходящата за нас, защото няма как да се успим — тръсна глава Джени и се извърна към жената зад гишето. — Една стая, моля.

Остави разплащателната карта на ФБР върху плота и рецепционистката се зае с необходимите процедури. А аз стоях на крачка встрани и размишлявах. Две стаи със сигурност означават закуска и здрав сън. Но една? Закуска — може би, но не и сън. И обратно, една стая също може да означава закуска, студен душ и сън. Не бях сигурен в какво точно се забърквам, не знаех дали идеята ще се окаже добра.

Магнитната карта за отключване и разплащателната карта се плъзнаха върху плота и Джени рече:

— Ние сме федерални агенти и сме тук по работа. След четири часа ще ни позвъните, нали?

Усмихнах се на момичето, което любезно ми отвърна. Знаех какво си мисли — че републиката може да бъде спокойна с такива всеотдайни държавни служители като нас.

Прекосихме фоайето и влязохме в асансьора, без да говорим и без да се гледаме. Джени се обади едва когато се озовахме вътре в кабината, натискайки напосоки някакъв бутон.

— Девети етаж.

— Хубав ден, нали? — подхвърлих аз.

— Топъл за сезона — отвърна тя, гледайки право пред себе си.

Е, това не беше точно разговор, предхождащ скок в общото легло.

Излязохме от асансьора и открихме стаята с нашия номер. Това беше добър старт. Джени пъхна магнитната карта в процепа и вратата се отвори.

Направи ми впечатление, че стаята е доста просторна, с две удобни на вид легла и обичайното обзавеждане от столове, телевизор, нощни шкафчета и осезаема атмосфера на нервна несигурност. Пристъпих навътре, свалих палтото и вратовръзката си и ги тръснах на близкия стол. Джени се насочи в противоположна посока, свали сакото си и грижливо го преметна върху облегалката на другия стол.

— Това няма да ти трябва — казах аз и посочих кобура на глока, прикрепен към колана й.

— Дали? — усмихна се тя.

Интересен въпрос. Все пак тя свали пищова и го тръсна върху бюрото.

Отпуснах се на леглото, вдигнах слушалката и набрах румсървиса. За себе си поръчах западняшки омлет от шест яйца, голяма чиния пържени картофи, парче бекон, допълнителен сос и голяма чаша кафе. Бях запомнил, че дамата предпочита чай, но за храната трябваше да попитам.

— Плодово плато и два ягодови йогурта — отвърна тя.

Явно имахме различни концепции за храненето, но аз предадох поръчката й без възражения, след което затворих.

— Петнайсет минути — рекох, после махнах с ръка по посока на банята. — Дамите са с предимство.

— О, нима тук някъде има и джентълмени? — подхвърли тя, докато разкопчаваше блузката си и се насочваше към банята. След което добави: — Не заспивай, ще свърша бързо.

Това също беше интересно.

Включих телевизора и потърсих новинарския канал „Фокс Нюз“, който предлагаше „само честни и балансирани новини“, за разлика от концепцията „всички годни за печат новини“ — каквото и да означава това. В момента течеше реклама, на която възрастен мъж с позната физиономия обясняваше нещо за нарушенията в ерекцията. За момента това не беше мой проблем, тъй като се вслушвах в плисъка на вода в банята и полугласното тананикане на Джени.