Брайън Хейг: Убиецът на президента

Стигнахме до подножието на хълма. Филис свърна наляво, подмина десетина надгробни плочи и спря. Бавно се приближих и насочих поглед към надписа, върху който бяха заковани очите й: „Александър Карни, майор от Медицинския корпус на американската армия“.

— Това мъжът ти ли е?

— Опитвам се да идвам тук всяка година на 17 април — неохотно отвърна тя.

Очите й останаха заковани в кръста, а душата й сякаш започна мълчалив диалог с мъртвия. На нейната възраст положително си дава сметка, че сенките се удължават, рекох си аз. Знае, че не след дълго върху този камък ще има още един кръст, а под него ще бъде изписано нейното име. Какво ли си мисли в момента? Вероятно отчита простичкия факт, че всички сме смъртни.

— Всички тези добри хора биха дали мило и драго, за да поживеят един ден повече, дори един час или една минута.

Погледнах я за миг, после устата ми сама изрече отдавна забравените библейски слова:

— Бог дал, Бог взел.

Тя помълча, после тихо подхвърли:

— Но от едни е взел повече.

Естествено. Спомних си една снимка от досието на Дженифър Марголд, направена, когато е била десетгодишна, все още чиста и непорочна, все още далеч от ноктите на зловещите демони, които щяха да покварят душата й.

Личицето й беше част от обща снимка на класа, на която двайсетина момчета и момичета, подредени в две редици, зяпаха като хипнотизирани в обектива. Всички бяха щастливо усмихнати, изключение правеше единствено момиченцето от втория ред вляво. То беше намръщено, а очите му гледаха някъде встрани. Сякаш вече знаеше, че е омърсено, че не принадлежи към тази група.

Светът може да съди човешката душа, но децата не бива да стават свидетели и потърпевши на ужасите, които крие тя. Мисля, че ние сами си създаваме чудовищата, а след това смаяно се питаме защо децата ни са се провалили, без да си даваме сметка, че причината е у нас, че всъщност ние сме ги изоставили.

Филис пак хвана ръката ми и двамата бавно тръгнахме по обратния път.

© 2005 Брайън Хейг

© 2005 Веселин Лаптев, превод от английски

Brian Haig

The President’s Assassin, 2005

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Издателство Обсидиан, София, 2005

Редактор Здравка Славянова

Художник Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Петя Калевска

ISBN 954-769-084-1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10263]

Последна редакция: 2009-01-24 00:04:56