Брайън Хейг - Убиецът на президента

Лицето й остана абсолютно безизразно, сякаш говорехме за някоя друга Джени.

— Ха-ха.

— Да продължавам ли?

— Много си умен, Шон. Имам чувството, че присъствам на една хубава комедия.

— Остава да бъде решен само един проблем: как разследването на тези убийства да бъде поверено на теб? Защото във вашингтонското оперативно бюро сте били четирима, а може би и петима, нали?

— Четирима.

— Благодаря. Проблемът е, че ако става въпрос за обикновено убийство, то ще бъде поето от онзи агент, на чието бюро стои табелката със съответния надпис. Ето защо ти предприемаш ходовете, които ще оправят положението.

Около месец преди началото на операцията правиш специален сайт в интернет, в който обявяваш парична награда за задника на президента. Подаваш информация на Ал Джазира, за да си осигуриш рекламата и за да бъдеш сигурна, че ще привлечеш вниманието на нашите тайни служби. И когато това става факт, автоматично попадаш в разследващия екип, тъй като отговаряш за националната сигурност в окръг Колумбия. Вярно ли е?

— Наистина бях информирана — кимна тя.

— А защо го отрече, когато те попитах за пръв път?

— Ставаше въпрос за степен на достъп до поверителна информация, Шон. Правителството беше обзето от маниакалната идея за секретност и забраняваше споделяне на поверителни сведения с хора, които виждаме за пръв път. Глупаво, но факт.

— О, моля те! — направих гримаса аз. — Котката вече беше изскочила от торбата. Филис информира цялата ни оперативна група.

— Но това даваше ли ми право да обсъждам нещата с теб?

Тази жена явно имаше отговор на всичко.

— Както и да е — предадох се аз. — Но убийствата изведнъж се оказаха в подозрителна близост с националната сигурност и бяха поверени на теб.

— Чертаеш прекалено заплетен сценарий, който съдебните заседатели няма да приемат — засмя се тя.

— Права си, много е заплетен — кимнах аз. — Ще имаш ли нещо против, ако прескоча някои детайли и премина направо към финала?

— Давай — кимна тя.

— Да започнем с декора. Аз съм в къщата на лошите. Мерилу умира от страх да не я хванат, а Клайд псува източника си, който го е прецакал. Аз вече съм сигурен, че те разполагат с вътрешен информатор, и изведнъж се питам: хей, ами ако тези идиоти знаят, че съм глътнал предавател? Че съм ченге магнит, което неизбежно ще привлече и останалите ченгета?

— Продължавай.

— Няма как да ги попитам, тъй като са ми залепили устата.

— А ако ги попиташ, те ще те гръмнат и ще изчезнат — добави тя.

— Това също е вярно — кимнах.

— А не ти ли мина през ума, че не знаят, защото не аз съм техният информатор? Нека ти напомня, че аз бях осведомена за предавателя.

— Точно това ще бъде аргументът на адвоката ти пред съдебните заседатели — кимнах аз. — На негово място и аз бих го използвал. Но ти вече си знаела, че те са компрометирани, и си преценила какво ще стане, ако някой от тях бъде заловен жив. Това е вечният проблем на заговорите. Все някой поема ролята на предателя.

— Винаги ли?

— Винаги — кимнах.

— Продължавай.

— Оттук следва, че е настъпило времето на импровизациите. Тайната трябва да бъде отнесена в гроба.

— И как успях да го уредя?

— Ти ще кажеш.

— Нали знаеш какво си мисля, Шон? — попита тя и отвратено поклати глава.

— Нямам представа как мислиш, Джени, да не говорим за какво.

Гневният ми изблик очевидно я развесели.

— След малко ще стигнем и до това, което си мисля — отвърна с усмивка тя. — Но първо искам да чуя твоите разсъждения.

— Докъде бях стигнал?

— Бил си с Клайд и Мерилу — отвърна тя, помълча малко, след което добави: — Докато аз кроях планове как да ти спася живота.

— По-скоро да го пощадиш — натъртено рекох аз. — Защото отлично знаеш, че ако не бях разкрил Клайд, той трябваше да ме убие в момента, в който предам парите.

В погледа й пролича някакво объркване.

— Искаш да кажеш, че аз съм заповядала на Клайд да те остави жив, така ли? — Направи се, че обмисля тази възможност, а после се разсмя. — О, предполагам какво си мислиш: че съм те оставила жив, за да насоча вниманието на командосите към тях.

— Точно така си постъпила — спокойно отвърнах аз. — Казала си на Клайд, че ако ченгетата ги открият, ще се наложи някакъв бартер. Трябвало само да се увери, че съм електронно чист, за да се превърна в разменна монета при евентуално негативно стечение на обстоятелствата.

Тя обмисли чутото, после поклати глава.

— Нови глупости. Ти вече беше техен заложник, но не бяха водени никакви преговори.