Брайън Хейг - Убиецът на президента

Но според дебелата купчина рапорти и заключения на различните агенции за работа със сираци в щата Охайо нищо в поведението на Джени не напомняло за симптомите, демонстрирани от децата, обекти на сексуално насилие. Тя продължавала да се държи добре, нямала проблеми с управата, нямало бягства от училище, наркотици, алкохол и видими психически разстройства. Дори обратното. Джени Марголд била сочена за пример, станала нещо като звезда на системата за благотворителност. Била отлична ученичка — умна, талантлива и целенасочена.

Не поставях под съмнение нито упоритата работа на служителите от благотворителните агенции в този добре подреден щат, нито невероятните измамнически способности на Джени. Но някой някъде все пак би трябвало да си даде сметка, че независимо от външния вид и изяви никое дете не може да преживее без последици едно толкова ужасно детство. А в случая с Джени явно се е стигнало до положението, че колкото по-нормална е изглеждала, толкова по-ненормална се е чувствала.

Ето какво беше написал неизвестен следовател в своя анализ на вероятните мотиви за неотдавнашните убийства:

Дженифър Марголд би имала полза от убийствата на хора с високи постове в администрацията по два особено показателни начина. Първо, тя би използвала професионалните си умения и познания за елиминирането на Джордж Мийни с цел заемане на мястото му, и второ, тя би получила достъп до лично състояние, възлизащо на дванайсет и половина милиона долара.

Ей, няма майтап, да знаете. Това са два абсолютно точни и рационални мотива, но разумът и логиката нямат нищо общо с въпроса защо е убивала Джени.

Към последната страница на този рапорт беше прикачено мнението на профайлър Тери Хигинс, което съдържаше доста по-прозорливи и по-умни заключения:

Съзнанието на серийните убийци е устроено така, че в повечето случаи те или са затворени в себе си, или гледат навън, към околните. Тези, които са затворени в себе си, предпочитат дистанцията, обичат да издигат разделителна стена между себе си и жертвата, между себе си и самото престъпление. Повечето от тях се изявяват като бомбаджии и подпалвачи, страхливи са и избират жертвите си по физически характеристики — те трябва да бъдат по-дребни и по-слаби от тях, а най-добре такива, които не могат да окажат съпротива. Но има и изключения. Когато срещу тях се изправят по-едри и по-силни жертви, те развиват трескава агресивност и проявяват крайна жестокост в опита си да надделеят над тях.

Не беше трудно да се разбере какво кара Тери Хигинс да класифицира Джени именно в тази категория. По всяка вероятност първото й престъпление е било убийство чрез подпалвачество, като последните й престъпления са извършени по сходен начин — анонимно, от разстояние, чрез подставени лица. Освен това няма по-могъщ противник от правителството на САЩ. Тери Хигинс съвсем правилно беше отбелязал, че Джени беше реагирала с трескава агресивност, беше убивала със светкавична жестокост, лишавайки ни от възможност за реакция. По-нататък в рапорта се посочваше:

Трябва да бъде отбелязано, че много индивиди със социопатични отклонения, най-вече серийните убийци психопати, развиват перверзно влечение към полицейската работа. Те правят опити да се доберат до полицията и да останат близо до нейните служители, висят по баровете, посещавани от ченгета, навъртат се около техните стрелбища, спортни зали и др. Известно е, че мнозина от тях са правили опити да постъпят на работа в полицията.

Накрая бихме искали да посочим, че психопатите убийци цял живот си остават такива. Започват с по-дребни престъпления, но постепенно натрупват опит и умения. Постигнатите успехи пораждат особена психо-сексуална нужда за ескалация на насилието и постигане на задоволяване чрез извършването на още по-отвратителни престъпления.

Според мен тези наблюдения звучаха прекалено клинично, за да им бъде прикачено някакво човешко лице. И със сигурност не показваха онази Джени, която познавах. Никога не бях забелязвал у нея някаква следа от задоволство при вида на обезвредените жертви, напротив — подобно на всички нас тя демонстрираше ужас и отвращение. Към това трябва да добавя, че онази Джени, която всички познаваме, вероятно доста се различава от портрета, изготвен от психолозите.

Но след известен размисъл стигнах до заключението, че съставните части на тази отвратителна комбинация от интровертност, психопатия и необходимост от ескалация на насилието задължително свързват извършителя с престъплението. Нямах никакви съмнения по въпроса кой е режисирал този кървав карнавал. Но между личното убеждение и доказването извън всякакво съмнение в съда съществува дълбока пропаст.