Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Не. А на теб?

— Лъжец.

— О, Джени, спести ми това!

Очите й най-сетне се спряха върху лицето ми, а гласът й прозвуча обидено и гневно:

— Съжалявам, но в последно време имам проблеми с доверието. Доколкото си спомням, уговорката ни беше взаимно да си пазим задниците.

— Оказа се, че е прекалено неясна.

— Тъй ли? — вдигна вежди тя. — Но аз ти спасих живота!

— Наистина ли?

Ръката й се стрелна напред и улови брадичката ми.

— Погледни ме! — рече. — Виж какво направи от мен!

Погледнах я. Изглеждаше ужасно. Беше облечена в торбеста дреха от груб коноп и обута в чехли, а на краката и ръцете й имаше еднакви на вид стоманени белезници. Косата й беше мръсна и сплъстена и стърчеше във всички посоки. Под очите й имаше тъмни кръгове, а раменете й бяха превити от умора. Беше все така красива, но приличаше на парцалена кукла, с която си е поиграл семейният ротвайлер.

— Изпратиха те да довършиш започнатото, а? — подхвърли с обвинителен тон тя.

— Нека ти напомня, че ти прояви желание да ме видиш — отвърнах.

Тя неопределено повдигна рамене.

— Е, как се чувстваш сега? Горд ли си от това, което виждаш? Виновен? Или само отвратен?

Съзнавах, че се опитва да ми наложи защитно поведение. Съзнавах и друго — позволя ли й, никога няма да се измъкна от дупката.

— Изпитвам съжаление към теб — отвърнах.

— Би трябвало, защото съм невинна — засмя се горчиво тя.

— В известен смисъл наистина си невинна, Джени — отвърнах искрено аз.

Тя се изненада от признанието, след което се запита защо ли го направих. По жестока ирония на съдбата профайлърите от Куонтико бяха направили дълбок разрез в психиката на жената, която доскоро беше една от най-добрите сред тях. Прибягвайки до шантавите си умения, те бяха хвърлили широката си мрежа върху нейното минало и бяха извадили на бял свят известен брой разкрития, които при създалите се обстоятелства спираха дъха, но бяха и малко тъжни.

Подготвяйки се за тази среща, изисках папката с тези разкрития и я изчетох от кора до кора.

Както ми беше споменала преди време, Джени била единствено дете в семейството. Родителите й наистина бяха починали, когато била 13-годишна, но не при автомобилна катастрофа, а по време на светкавичен пожар, изпепелил за минути къщата им. Съседите споделили със следователя, че Тери Марголд бил отчаян пияница, пушел като комин и често малтретирал съпругата и дъщеря си. Ан Марголд, майката на Джени, била скромна и тиха жена, напълно подчинена на съпруга си. Или, както споменал друг съсед, „Старият Марголд колеше и бесеше в този дом и раздаваше юмручно правосъдие… От къщата постоянно се разнасяха крясъци и стенания, от които ме побиваха тръпки. Доволен съм, че се отървахме от тях. Животът в квартала стана далеч по-спокоен.“

Показанията на останалите съседи бяха в същия дух. Хората, които познавали Джени и семейството й в онези години, бяха единодушни за бащата чудовище, за детството от Дикенсов тип на горкото момиченце, изпълнено с брутален терор.

Няколко страници по-нататък се натъкнах на показанията на мис Джесика Паркър, преподавателка по английска литература на Джени в осми гимназиален клас. Ето какво гласяха те:

Беше странно момиче, много умно и интелигентно, но някак затворено и може би стресирано. Аз, а и останалите преподаватели често я виждахме с ужасни белези и рани, а веднъж се появи с шина на крака. На няколко пъти се опитах да разбера как е получила тези наранявания, но тя неизменно отговаряше, че те са резултат от малко по-разгорещени битки на спортното поле. Понякога си измисляше и цели истории, които, признавам, бяха страшно правдоподобни. Лъжеше майсторски и беше адски убедителна. Помня, че изпитваше смъртен страх от баща си. Много й съчувствах.

Спомних си белезите и следите от изгорено по тялото й, след което — също като Джесика Паркър — стигнах до заключението, че част от тези белези са проникнали далеч по-дълбоко от кожата и са докоснали душата й.

Според полицейските рапорти в нощта на пожара Джени имала късмета да спи у някаква приятелка, само на три пресечки и една малка горичка от дома й. Останките не се превърнали в обект на изследване от експерти по умишлени пожари просто защото такива подозрения не съществували. Малката къща била изцяло дървена, а местните пожарникари открили следи от фасове около леглото на Тери Марголд — известен пияница и пройдоха.

Поради факта, че била голяма за осиновяване, Джени била поета от системата на сиропиталищата. На два пъти била премествана, като причина за това били недоказани случаи на сексуално насилие. Медицинският преглед при приемането й в системата — когато била едва тринайсетгодишна, установява, че девствеността й е само блед спомен. Шийката на матката й била неестествено уголемена и носела следи от необичайна ерозия — безспорно доказателство за продължителни и болезнени сексуални контакти с нормално развити мъжки членове.