Брайън Хейг - Убиецът на президента

Ханк беше живял през три врати от Мерилу. Излежал две присъди в затвора, с коефициент на интелигентност около 72. Съседите в блока били шокирани и смаяни, когато научили, че той е долен крадец и убиец. Повечето от тях го познавали като добър човек, готов да помогне на всеки. Най-много обичал да си играе с децата и да ги носи на гърба си като боен кон.

Ерик Танър ни предложи и една друга новина, също много интересна. Двама от волнонаемните служители във Форт Худ, които били в неговия списък на заподозрените, си спомнили за някаква агентка на ФБР, която ги разпитвала преди около пет месеца. Не, не й помнели името, но била страхотно гадже. И двамата били сигурни, че ако я видят, веднага ще я познаят.

Слънцето се скри зад хоризонта, отстъпвайки място на мрака. Наблъскахме се в малкия и прекалено отоплен кабинет на мистър Таунзенд. Всички бяхме шокирани и дълбоко депресирани.

— Това, с което разполагаме, сър, не е достатъчно инкриминиращо — каза Лари, като думите му бяха предназначени за Таунзенд. — Можем да оправдаем арест по обвинение в конспирация, но нищо повече. За съжаление нищо не я свързва пряко с наистина сериозните престъпления — убийствата и грабежите.

— Можем да получим заповед, но според мен на този етап трябва да се въздържим от арест — добави Боб. — Ако трябва, цяла нощ ще ровим, но в никакъв случай не бива да изпуснем шанса да й предявим обвинение.

Бил кимна в знак на съгласие. Бил беше готиният пич, приятелят на всички. По всяка вероятност щеше да се усмихва и да кима дори ако бях предложил да забравим цялата работа. Между нас казано, аз предпочитам Лари. С него човек поне знае къде се намира.

По неизвестни причини Таунзенд се обърна да ме погледне.

— Какво ще кажеш?

— Арестувайте я веднага!

— Защо?

— Защото притежава гениален ум. Защото е по-умна от нас и при най-малката възможност ще ни надхитри. Защото има достъп до дванайсет милиона и половина, а ние нямаме идея какво може да я подплаши.

Направи ми впечатление, че зениците на Марк Таунзенд вече не бяха разширени и разфокусирани. Остротата в погледа му се беше завърнала.

— Ти си юрист — рече. — Можеш ли да повдигнеш обвинение?

Той прекрасно знаеше, че никой прокурор по наказателни дела, независимо от опита си и изобилието на доказателства, не може да гарантира обвинение. Но знаеше също така, че Дженифър Марголд беше заповядала убийството на съпругата му.

— Ще ви гарантирам едно нещо — отвърнах. — Успее ли да се измъкне, никога повече няма да я видим.

Таунзенд се обърна към Лари и кратко нареди:

— Идете и я приберете.

На по-късен етап стана ясно, че решителността на мистър Таунзенд е била абсолютно уместна.

Оказа се, че Джени беше излязла от работа по-рано, оплаквайки се от разстроен стомах. Симптомите се появили веднага след като разменила няколко приказки с бъбривата Елизабет, която й разказала както за неочакваното ми посещение, така и за любопитството ми по повод нейното неотдавнашно любопитство към Джейсън и татко му.

Но първо добрата новина. Подобно на своите вече покойни съучастници, Джени също не си беше направила труда да подготви бягството си. Според мен изобщо не й бе минало през ума, че може да загуби — още повече, че до момента бе имала всички основания за това. А сега идва ред и на лошата новина: ФБР изгуби цели два часа, докато открие името й в списъка на пътниците на един полет на Юнайтед Еърлайнс за Париж. И когато това най-сетне стана, тя се намираше високо над Атлантическия океан, изминала почти две трети от пътя към свободата.

Но когато някой има наглостта да премахне съпругата на директора на ФБР, колелата на правосъдието се задвижват бързо, като добре смазана машина. Таунзенд проведе няколко телефонни разговора, в резултат на които пилотът обърнал самолета, а цивилният полицай на борда направил съответните размествания и се запознал с Джени.

Ние останахме в къщата на Таунзенд, където се наливахме с кафе, чакахме телефонното обаждане и си разменяхме теории за Джени — коя от коя по-абсурдни и безсмислени. Телефонът на Лари изцвърча в един и половина след полунощ. Самолетът на „Юнайтед“ се беше приземил на международно летище „Дълес“, а полицаят на борда предал арестантката на екип от агенти на ФБР направо на пистата. Откарали Джени директно в една от сградите на Бюрото, където трябвало да я снимат и да й вземат отпечатъци. А ние всички се надявахме, че тя ще прояви благоразумие и ще направи самопризнания. Е, аз нямах такова предчувствие. Според мен тя щеше да отрече всичко. Но моята работа беше свършена и аз се прибрах у дома.