Брайън Хейг - Убиецът на президента

На другата сутрин се появих на работа по нормално време. За съжаление не ме бива да прикривам лошото си настроение и само след един час хората започнаха да ме заобикалят отдалеч — факт, от който бях истински щастлив. Филис правеше всичко възможно да ми запълва времето, задръствайки кутията ми за входяща кореспонденция с разни тъпи меморандуми и ангажирайки вниманието ми с второстепенни срещи. Но с подобна дейност се справям зле дори и когато съм в добро настроение.

Бях обзет от чувство за вина заради собствената си непрозорливост. Когато Джени е поръчвала всичките тези убийства, аз бях редом с нея. И ако си бях отварял по-добре очите и ушите, вместо да се прехласвам по нея, част от тези хора може би щяха да бъдат живи.

Филис се изправи пред бюрото ми два дни след ареста на Джени.

— Нямам полза от теб — призна ми откровено тя.

— Благодаря — отвърнах. — Правя всичко, което е по силите ми.

— Грешката не беше твоя.

— Тъй ли? Тогава чия беше грешката?

— На всички. Никой не забеляза нищо.

— Вие имате оправдание, но аз бях с нея през цялото време.

— Близостта също заслепява — отбеляза тя. — Аз работих с Олдрич Еймс в продължение на години. Редовно обядвахме заедно. И не забелязах абсолютно нищо.

— Не ти ли хрумна идеята да спиш с Олдрич Еймс?

— Е, не. Разбира се, че не. — Очите й изпитателно пробягаха по лицето ми. — Между другото, има един много интересен случай в посолството ни в Оман. Убит е наш много ценен информатор, а резидентът ни смята, че става въпрос за предателство отвътре. Събрахме екип за провеждане на разследването, но ни трябва човек, който да го оглави.

— Звучи интересно.

— Сигурна съм, че наистина е интересно. Въпросът е дали ти се интересуваш.

— Ни най-малко.

— Аз мисля, че би трябвало да проявиш някакъв интерес.

— Бил съм в Оман. Жега и прах, никаква пиячка. Жените са забулени и не спят с християни.

Тя игнорира тази изчерпателна информация и поклати глава.

— Когато паднеш от коня, трябва пак да го яхнеш.

— Нищо подобно. Трябва да се научиш да ходиш пеш или да караш кола. — Погледнах я, за да разбера дали схваща посланието, след което повторих: — Не ме интересува.

— Май съм оставила у теб погрешното впечатление, че набирам доброволци — изръмжа тя и хвърли върху бюрото ми нещо, което много приличаше на самолетен билет. — Излиташ от, „Дълес“ в събота следобед. Морт ще те запознае с детайлите. Не се ли представиш на ниво, ще превърна живота ти в ад.

Мразя жените, които си въобразяват, че знаят какво е добро за мен.

Лари ми се обади на третия ден след драматичния арест на Джени над безбрежния океан. Останах неприятно изненадан.

Както вече споменах, научиш ли веднъж кой е престъпникът, не е трудно да отгатнеш отговорите и на останалите въпроси — кога и как . Не така стоят нещата с последния въпрос от тази поредица — защо, — който винаги остава малко неясен. Лари ме осведоми, че след тридневни непрекъснати разпити не са успели да пробият защитата на Джени в нито един пункт.

— Знаеш ли какъв ни е проблемът? — уморено попита той. — Тя е профайлър. Лично е участвала в създаването на наръчника за водене на разпит.

— В такъв случай трябва да проявите творчество.

— Преди два дни изхвърлихме проклетия наръчник — мрачно отвърна той. — Нищо не става. Двама от хората, които я разпитваха, са на прага на нервна криза.

— Доведи нови. Изтощи я докрай.

— Двамата, за които говоря, са членове на четвъртия пореден екип. А тя сякаш става все по-твърда и по-твърда.

— Някакви нови доказателства?

— Няма. Ако тя е взела парите, ние не можем да ги открием.

— Наела ли си е адвокат?

— Твърди, че не се нуждае от такъв.

— Защото е напълно невинна.

— Кълне се, че е така. Затруднява ни максимално.

— Алиби за отделните моменти?

— Не знае кой се е обадил на Клайд Уизнър, но отрича да е тя. Често зарязвала мобилния си телефон по маси и бюра, всеки би могъл да го ползва. Твърди, че е прекратила разследването си във Форт Худ в момента, в който разбрала, че обвиненията срещу първите двама заподозрени са несъстоятелни. Отпътувала веднага след това, защото й възложили по-спешен случай. Кълне се, че никога не се е срещала с Клайд.

— А какво казва за пътуването до Париж?

— Това ще ти хареса. Била на прага на нервната криза поради тежестта на разследването и новите отговорности. Била предварително убедена, че този пристъп на безпокойство можел да бъде излекуван единствено от френската кухня.