Брайън Хейг - Убиецът на президента

В момента всичко ми се струваше толкова логично, че направо се смаях от слепотата си. Както моята, така и на целия екип. На практика обаче нещата съвсем не изглеждаха очевидни. На практика това беше най-страхотната измама, на която се бях натъквал през целия си живот. И все пак един фрагмент от нея би трябвало да събуди някакви подозрения.

Мисля, че би трябвало да забележим изключително интензивната психологическа страна на кампанията срещу нас. Чиста проба психологически блицкриг: една сутрин се събуждаме и откриваме, че се е случило огромно нещастие, отчаянието ни се усилва от серията убийства, следващи едно след друго в безпощаден ритъм. Притиснати отвсякъде, ние губим съня и морала си, ставаме нервни, хващаме се за гушите и в крайна сметка губим ориентация, тъй като сме се съсредоточили върху отделните факти.

В армията съществуват специални части за водене на психологическа война. Това е изкуство, чиято цел е не да убива и обезобразява, а да предизвиква паника, страх и объркване, да създава разделение и в крайна сметка да доведе до поражение. Джени ръководеше кампанията отвън, но отвътре — спокойно и настоятелно, обработваше крехката ни психика, себичните ни импулси и това, на което му викаме его.

Слязох от колата и бавно се насочих към входната врата на Марк Таунзенд. Отново позвъних, а красивата Джанис отново ми отвори. Прекосих коридора и влязох в кабинета на доскорошния директор на ФБР. Седнах пред камината и му разказах всичко, което знаех.

Използвах телефона на мистър Таунзенд, за да се обадя на Лари. Той и двамата му апостоли Боб и Бил се появиха на прага на директора с рекордна бързина. Явно очакваха признание и по тази причина останаха доста разочаровани, че ще стане въпрос за нещо друго.

Обадих се и на старши сержант Ерик Танър, който дойде сам.

Всяко ченге ще ви каже, че най-трудното в полицейската работа е стесняването на кръга на заподозрените. Но веднъж научиш ли кой е извършителят, останалото идва сравнително лесно и нямаш проблеми да разбереш защо, кога и как. Научиш ли кой е престъпникът, неизбежно се питаш какво те е забавило толкова дълго.

Планът на Джени се базираше изключително върху насочването по фалшиви следи. Тя водеше кучетата, които гонеха лисицата, а на нас нито веднъж не ни хрумна да подушим под опашката й. Тя е била сигурна, че няма да го направим, а аз вече споменах до какво води прекалената самоувереност — до небрежност. Дълга и объркана се оказа следата й, посипана с трохи.

В рамките на няколко часа Лари успя да се сдобие със списък на пътуванията й през последните пет месеца. В него фигурираше тридневен престой в Килийн, в комплект с всички подробности — името на хотела, поръчаната храна, колата под наем и прочие. Наистина не беше трудно. Всичко беше регистрирано върху служебната й карта „Виза“.

Боб изиска разпечатка на разговорите по мобилния й телефон, проведени през седмицата на убийствата. От нея стана ясно, че Джени беше звъняла многократно на няколко мобилни телефона, регистрирани на името на някой си Честър Ъпиърс, но сметките им бяха плащани от човек на име Клайд Уизнър. По всяка вероятност Клайд е притежавал доста странно чувство за хумор. Но кой можеше да го допусне?

Бил упорито работеше по въпроса пак да ми стане приятел. Трябва да призная, че шансовете му клоняха към нулата.

На практика никой нямаше нужда от Ерик Танър, но той си беше спечелил място в ложата за финала на тази драма, а аз не исках да го лишавам от него. За да оправдае присъствието си, той ни информира за последните сведения относно Клайд Уизнър, Мерилу Джонсън и Ханк Мърсър, до които бяха успели да се доберат колегите му във Форт Худ.

В дъното на нещата винаги се крие някакъв порок. При Клайд ставало въпрос за тежка зависимост от хазарта. Опитвал се да бъде голям в една обречена игра, а според информацията от различните казина главният му проблем бил, че не знаел кога да спре. Единствената му печалба от Вегас били няколко самолетни билета с намаление, които казината дават на редовните си клиенти. Към тях, ако може да се вярва на здравния му картон, трябва да прибавим и два случая на гонорея. Или, както казваше мама в момент на философски размисъл, един порок неизменно води след себе си и друг. Според съседи и някои по-приказливи посетители на местните кръчми Клайд и Мерилу били близки в продължение на години.

Самата Мерилу имаше доста обемисто полицейско досие: три обвинения в проституция, две за чекове без покритие и още куп по-дребни прегрешения. Родена и израснала на един запуснат паркинг за каравани в околностите на Килийн, тя дори не се беше доближавала до това, което се нарича „американска мечта“. По-старите обитатели на квартала си спомнили, че майка й (която никога не се омъжила) имала вземане-даване с някой си Клайд, който май бил военен във Форт Худ. Вероятностите в тази посока изглеждаха достатъчно грозни и ние единодушно се съгласихме, че това е много повече, отколкото ни е нужно да знаем.