Брайън Хейг - Убиецът на президента

— И вие избрахте Фиск, така ли?

Таунзенд кимна.

— Жалко, че така се получи с него. Джон беше добър човек и способен специалист.

— Убиха го преди три месеца, нали така?

— Да, той беше брутално убит. Преди близо четири месеца.

— А Джени показа ли с нещо пред вас или други хора, че не желае да получи този пост?

— Нямам такива сведения. Но аз по принцип не обсъждам назначенията с други хора, още по-малко пък с кандидатите. Във ФБР няма място за демокрация.

— Ясно. И след убийството на Джон Фиск вие назначихте нея.

— Точно така.

— Може би тогава е споменала, че този пост не я интересува.

— Напротив, беше много щастлива. Защо?

— Моля ви, отговорете на още един въпрос.

Съзнавах, че поставям търпението му на изпитание, и с облекчение видях как кима, макар и с нежелание.

— Защо именно Джени?

— Заради изявите й в Куонтико.

— Била е добра, така ли?

— Добра е меко казано, Дръмънд. От техническа гледна точка тя беше истински виртуоз. Запознат ли си с програмата, която се изпълнява там?

— В най-общи линии.

— Те са нашите очи, проникващи в съзнанието на най-големите престъпници. Работата им е свързана с научни разработки и строг анализ на фактите, но най-добрите от тях — като Дженифър, — притежават някакъв особен инстинкт, нещо като шесто чувство.

Таунзенд стана и сложи нов пън в огъня. Априлското време беше достатъчно меко, а в стаята стана прекалено топло, но домакинът явно не го усещаше. По челото ми избиха капчици пот, имах чувството, че ще се разтопя.

— Геният на Дженифър бе рано открит и оценен. Ние платихме за специализираното й обучение и научните й титли. На нея бяха възлагани най-тежките случаи. Повярвай ми, тя има значителен принос за обезвреждането на няколко истински чудовища!

Изведнъж се почувствах болен. Не знам дали от жегата или по други причини. Стана ми адски зле. В главата ми се блъскаха всевъзможни идеи, повечето от тях абсурдни. Рязко се изправих.

— Сър… Благодаря ви, че ми отделихте време. Аз… Аз трябва да тръгвам.

— Не и преди да ми кажеш за какво беше всичко това! — отсече Таунзенд.

— Не знам. Вероятно нищо.

Но Марк Таунзенд беше умен мъж, дълги години бе усъвършенствал полицейския си нюх.

— Моля те, престани! — раздразнено изръмжа той. — Казвай защо си тук!

Погледнах го право в очите.

— Не съм много сигурен, сър. Но съвсем скоро ще разбера и вие ще бъдете първият, на когото ще докладвам.

Той ми хвърли изпитателен поглед и промърмори:

— Предполагам, че става въпрос за нещо важно.

— Наистина е така, сър.

— Разбирам. Е, благодаря, че мина да ме видиш.

— Още веднъж приемете най-искрените ми съболезнования.

Напуснах кабинета на Марк Таунзенд, а след това и дома му. Докато се спусках по стълбите на верандата, забелязах, че дъщеря му Джанис ме наблюдава през щорите на дневната. Влязох в колата и направих няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Опитах се да събера мислите си, след което извадих телефона и набрах служебния номер на генерал-майор Даниъл Тингъл.

Вдигна секретарката му и аз се представих. Миг по-късно генералът пое слушалката.

— Дръмънд, ние с теб нямахме ли някаква среща, на която да си поговорим като хората? — демонстрира памет той.

— Имаме, господин генерал — промърморих аз. — Уверявам ви, че ще спазя уговорката и като му дойде времето, покорно ще поднеса задника си за вашите ритници.

— А стига, бе! — засмя се той.

— Но преди това ще поискам нещо от вас — побързах да добавя. — Много важно и много спешно!

— Вероятно нещо във връзка с…

— Господин генерал, искам вие лично, а не някой от сътрудниците ви, да се обадите в Отдела за поведенчески науки в Куонтико. Искам вие лично да попитате какво е станало с искането на Танър за помощ по случая „Форт Худ“. Адски е важно, да знаете!

Продиктувах му номера на мобилния си телефон и той обеща да се обади в момента, в който получи някакъв резултат.

Понякога се получава така, че нещо ясно и очевидно става прекалено ясно и очевидно. Джени Марголд беше уважаван криминолог — по думите на Таунзенд, истинско дете-чудо в мъглявото изкуство за проникване и прочит на престъпния ум, престъпното поведение и престъпната техника. Все още не можех да си обърна езика и да си задам очевидния въпрос: кой бе притежавал уменията, шанса и средствата да организира всичко по-добре от нея?

Личностните проверки и биографичните справки на тайните служби бяха текли като пълноводна река през кабинета й. Тя бе имала възможността да избере хората, които й трябват, и да приложи върху тях уникалните си организаторски способности и да ги превърне в чудовищата убийци, нужни за реализацията на сложните й планове.