Брайън Хейг - Убиецът на президента

В момента, в който Таунзенд повдигна въпроса за връзката между Джейсън и баща му, тя беше демонстрирала пълно невежество. Но аз вече знаех, че беше изискала и прочела досието на Джейсън Барнс, и то месеци по-рано. Отбелязала си бе кой е баща му, събрала бе две плюс две и бе наредила на Елизабет да изрови личното досие на Калхун.

В качеството си на профайлър и добре подготвен психиатър, тя имаше възможност да изследва поведението на Джейсън под собствения си микроскоп, да открие — а дори да си измисли или фалшифицира — такава мрежа от връзки и отклонения, която обикновените следователи дори не са сънували. Въоръжена с търпение, тя бе направила своето проучване и бе открила уникалната патология в семейството на Джейсън Барнс. Уверена в себе си, тя знаеше, че може да изгради около него една наистина опияняваща илюзия, а нас — останалите участници в разследването — да убеди с помощта на умно подхвърлени примери, че семето на злото в душата на Джейсън Барнс е пуснало метастази и го е превърнало в кръвожаден убиец.

Извиках в съзнанието си образа на Джейсън в последните минути от живота му: завързан на стола до мен, инертен, объркан, уплашен, безпомощен. Той не е имал абсолютно никаква представа какво прави в онази стая, овързан като пашкул. Той не е бил убиец. Възможно е да са съществували предпоставки да се превърне в такъв, но Джейсън Барнс бе потърсил убежище в своето по-добро вътрешно „аз“, във възвишеността на идеалите Бог и Родина, бе успял да заобиколи капаните на съдбата.

Спомних си за онези два страшно натоварени дни, които прекарахме заедно — от влизането ни в къщата на Тери Белнап до последната престрелка. Тя ме беше водила за носа, а заедно с мен и целия екип, натоварен с разследването, по един предварително очертан от подвеждащи улики и погрешни доказателства път, който, естествено, ни отведе до задънена улица и стана причина за още кръв и насилие.

Джени беше тази, която настоя да разпитаме хората от тайните служби, охранявали къщата на Белнап. Още предишния ден тя бе знаела за отвличането на Джейсън и бе избрала момента да насочи вниманието ни към него. По всяка вероятност Клайд Уизнър бе обул маратонките му, разходил се бе из градината на Белнап, а след това ги бе върнал в дома му. Джени бе направила необходимото да открием тази инкриминираща улика, след което не й бе трудно да вдъхне плът и кръв на портрета, който предварително ни беше подготвила. Портретът на една изтерзана душа, обзета от противоречия и гняв, решила да накаже света за греховете на бащата чудовище.

Телефонът ми иззвъня.

— Дръмънд, мисля, че агент Марголд беше права! — прогърмя в ухото ми гласът на Тингъл.

— Права за какво?

— Хората в Куонтико се опитаха да изровят искането, но то е изчезнало.

Я си напъни мозъка, Дръмънд!

— Те нямат ли дневник, система за проследяване, нещо, което да ни насочи?

— Разбира се, че имат. Искането е пристигнало преди шест месеца. Било е преценено, че не е спешно, и са го оставили на изчакване. Както каза агент Марголд, техният стил на работа е бил такъв, че са давали приоритет на спешните случаи и профилирането на опасни престъпници, а едва след това са се занимавали с молбите за помощ и други подобни неща.

— А имат ли представа как е изчезнало? — попитах аз.

— Имат, Дръмънд. — Генералът направи драматична пауза, явно с цел да ми скъса нервите, после обясни: — Това би могло да се случи по един-единствен начин. Някой, който работи в отряда, е изискал папката, след което е забравил да я върне.

Точно така се бе случило. Бях убеден, че тук изобщо не става въпрос за небрежност. Узнах каквото ми трябваше и побързах да се сбогувам с генерал Тингъл.

Джени беше действала по същия начин, по който беше открила Джейсън. Вероятно бе преровила стотици нерешени случаи, преди да засече Клайд, Мерилу и Ханк, които — поотделно и заедно, — се бяха превърнали в непосредствени изпълнители на плана й. Но може би бе станало и обратното. Като се замислям, започва да ми се струва, че убийствата са били скроени така, че да отговарят на индивидуалните им умения, като всяко от тях прилича по нещо на престъпленията им във Форт Худ. Престъпленията, подобно на всички човешки дейности, също се усъвършенстват чрез практиката. И Джени го е знаела много добре.

Запознала ги е детайлно със защитата, която трябва да бъде преодоляна, посочила им е уязвимите места на жертвите и техните пазачи. В крайна сметка именно нейната служба контролира и осигурява физически всички охранителни мероприятия на тайните служби и Върховния съд, нали? И по тази причина е била запозната отблизо с начините за достъп до всяка една от жертвите, имала е възможност да избере най-подходящия час. В допълнение на всичко е могла да адаптира стратегията си според нашите действия, тъй като ние бяхме принудени да реагираме по някакъв начин на вълната от убийства. Именно по този начин решава да обърне гръб на строго охраняваните мишени и да избере някоя друга — като похотливия Дани Картър или горката Джоун Таунзенд, която няма абсолютно нищо общо.