Брайън Хейг - Убиецът на президента

Започваше да ме ядосва и реших да й отговоря със същото.

— Искам да те попитам нещо, Джени. Гледаше ли как се пекат родителите ти? Надникна ли през прозореца да видиш как се зачервява кожата им?

— Това е гадно! Престани!

— Чуваше ли писъците им? Хареса ли ти миризмата на печено месо? Я ми кажи добре ли миришеше.

В очите й проблеснаха гневни светкавици. Понечи да каже нещо, но аз я изпреварих.

— Хайде, сподели с мен, Джени. Искам да го чуя от твоята уста. Как се чувства човек, когато убива собствените си родители? За мен това е ново и наистина искам да разбера.

Тя обаче усети накъде я водя и на лицето й се появи усмивка.

— Не става, Шон. С мен подходът шок и ужас просто не работи. — Помълча малко, после изненадващо кротко добави: — Прочети полицейските рапорти. Беше нещастен случай. Баща ми беше пушач. Постоянно му се карахме, но той продължаваше да пуши.

Разбрах, че трябва да сменя подхода и станах делови.

— Ще ти лепнат обвинение в заговор, бъди сигурна.

— Така ли? А къде са им доказателствата, че аз съм се обадила на Клайд? И че изобщо съм го познавала?

— Адвокатът ти вероятно ще те предупреди, че не всичко изнесено в съда трябва да бъде доказано. В някои дела съществуват елементи с косвена конструкция.

— Вероятно е така — кимна тя. — Но печелившите дела се опират на факти и доказателства, а не на догадки.

— Права си. В тази връзка си мисля, че няма да е зле, ако те запозная с всички факти и доказателства, с които разполагаме.

Както можеше да се очаква, Джени хареса идеята ми.

— Ще ми бъде интересно да чуя какво си въобразявате, че знаете — кимна тя. — Слушам те.

Помълчах малко, след което започнах:

— Вероятно ще си спомниш, че прекарах доста време в компанията на Мерилу, а после и на Клайд.

— Нелепо е да ме обвиняваш. Доколкото си спомням, ти го направи абсолютно доброволно — отбеляза тя.

— Не съвсем — поклатих глава аз. — Защото ти си казала на Клайд да поиска мен.

— Пак догадки — сбърчи вежди тя.

Не й обърнах внимание и продължих:

— Трябва да знаеш, че съобщих на Мерилу една тревожна новина: че федералните знаеха всичко за Клайд, а скоро щяха да разкрият и нея.

Джени прие тази новина с леко раздразнение.

— Нали те предупредихме да не го правиш? — подхвърли тя. — Нали ти казахме, че е опасно?

— Да, и то много категорично — кимнах аз, помълчах и добавих: — И трябва да ти кажа, че Мерилу не прие новината много добре. Стана доста… хм… развълнувана. Интересно прилагателно, нали?

Джени не реагира.

— Все пак тя не те спомена по име — продължих аз. — В замяна обаче ми разказа надълго и нашироко за плановете ви още от момента, в който си се появила във Форт Худ и си издирила Клайд.

Това не беше чистата истина, но все пак гравитираше някъде около нея.

— Как? — попита тя. — Как съм издирила Клайд? Къде съм се срещнала с него?

— Не знам.

— В такъв случай позицията ти е доста трудна. Не можеш да докажеш, че съм се срещала с Клайд. И няма как да го докажеш просто защото никога не съм го правила.

Направих малка пауза и подхвърлих:

— Не беше трудно да го предположа. Той е третият заподозрян, който е привлякъл вниманието ти и е предизвикал професионалния ти интерес. Разтърсила си го както подобава, а после си му предложила спасение. Да убие вместо теб и да се измъкне свободен, с цяла каруца пари. Не си забравила да му посочиш и алтернативата — да гние в пандиза заедно с приятелчетата си, докато на внуците му им поникнат зъби.

— Така ли ще представите нещата в съда, Шон? — попита тя, после сви рамене: — Вероятно.

— В началото Мерилу решила, че идеята не е добра, нали така? — подхвърлих аз. — Но променила мнението си, след като Клайд обяснил, че новата им приятелка може да направи нещо много повече от предоставянето на информация. Новата им приятелка щяла да оглави разследването на онова, което ще извършат. Какво би могло да се обърка?

— Това са пълни глупости! — отсече Джени. — Винаги съм поддържала становището, че те имат вътрешен източник на информация. Но не съм била аз.

— Нека си представим за момент, че си била ти — предложих аз.

— Глупаво е.

Не. Беше по-скоро сюрреалистично. Тя във всяко отношение приличаше на онази Джени, която познавах, но същевременно не беше тя. Онази Джени беше смела, благородна и изобретателна. А тази тук беше лъжлива и покварена кучка, извършила отвратителни престъпления.

— Първата ти работа е била да елиминираш човека, който е заел мястото ти — продължих аз. — Клайд е бил отличен стрелец в армията, маниак на темата оръжия. А бедният Джон Фиск дори не е предполагал, че се е превърнал в мишена. Бум-бум, и готово: Фиск се превръща в храна за червеи, а Дженифър Марголд поема неговите задължения.