Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Така ли?

— Нали си падаше по мен, Шон?

Нямах намерение да давам отговор на този въпрос.

Не беше и нужно, защото тя го знаеше.

— Изглеждаш като гневен човек с разбито сърце — добави тя. — Човек, който позволява на гнева да замъглява трезвите му преценки.

— Наистина ли? — погледнах я аз.

— Виж какво, време е да бъдеш честен със себе си. Прояви се като достоен партньор и доста интересен компаньон. Но това е всичко. Съжалявам, ако си допускал, че има нещо повече. — Стисна ръката ми и добави: — Защото нямаше.

— Знам.

— Дано да е така.

Останахме дълго със заковани един в друг погледи. Край на играта. Беше се насладила на победата си, беше проявила състрадание към падналия… Гледа ме в очите до момента, в който се увери, че съм признал победата й, сведе очи към часовника си и възкликна:

— Господи, как бързо лети времето! След две минути трябва да съм в гимнастическия салон! Надявам се, че ще ме извиниш.

— Разбира се — кимнах аз, обърнах се и си тръгнах. Спрях на около три метра и отново се извъртях с лице към нея. — В онази къща за малко не ме уби, нали? Поколеба се дали да го направиш.

Тя равнодушно сви рамене. Но същността на въпроса беше такава, че изключваше равнодушието. В този момент Джени искаше да ми покаже на всяка цена, че за нея аз съм нула — човек, който може да бъде похарчен; един боклук, който тя е готова да изхвърли през прозореца на колата си в момента, в който престане да се нуждае от него.

— Оставяйки ме жив, ти допусна единствената си грешка — съобщих й аз.

— Защо мислиш така, Шон?

— Защото вчера си спомних нещо. Бюрото беше толкова фокусирано върху убийствата тук, че агентите му, всъщност всички ние пропуснахме една съществена улика.

Изобщо не й мигна окото, макар да беше наясно, че й предстои да чуе лоша новина.

— Слушам те.

— Помолих Ерик Танър да изпрати хората си на повторен обиск в дома на Клайд в Килийн. Помолих го този път да използват канго и да го разкъртят до основи. — Изчаках да видя дали ще реагира, след което добавих: — Откриха я в мазето, зад една фалшива стена.

— Какво са открили?

— Познаваш добре Клайд и неговата силна привързаност към оръжията. Вероятно не е възприел идеята да се отърве от едно такова оръжие, въпреки че то е било използвано за убийство. Това просто е било невъзможно за него. Зад споменатата стена е била открита автоматична карабина М14 с оптически мерник, военен модел. Балистичната експертиза показва, че именно с нея е бил убит Джон Фиск.

За частица от секундата маската на спокойствие я напусна, в очите й проблесна страх, гняв и нещо, което никога досега не бях виждал в човешки очи. Нещо неописуемо, което със сигурност, беше лудост. То изчезна толкова бързо, колкото се беше появило, заменено от изражение на ледено удовлетворение. Но явно разбираше, че играта наистина свърши. Защото споменатата карабина свързваше Клайд Уизнър с убийството на Джон Фиск, свързваше Дженифър Марголд с Клайд Уизнър, и — както самата тя беше отбелязала по време на разговора ни — установи ли се подобна връзка, тя е готова за тостера.

Джени бе отгатнала правилно и едно друго нещо — аз бях оборудван с подслушвателна апаратура. Подаденият от нея сигнал предизвика появата на две едри надзирателки в униформи и нашия общ приятел Лари. Жените застанаха от двете й страни и се опитаха да я върнат в килията.

— Момент — спря ги тя. — Дайте ми една секунда да се подготвя.

Надзирателките не знаеха какво да правят и потърсиха с поглед помощта на Лари. Той им направи знак да я пуснат.

След което Джени направи най-странното нещо на света: пристъпи към мен, надигна се на пръсти и ме целуна. После се завъртя, зае мястото си между двете пазачки и си тръгна, оставяйки ме сам в компанията на Лари.

Знаех, че ще пропусне тренировката в гимнастическия салон, тъй като й предстоеше нова визита в килията за разпит. А там щяха да я чакат две нови лица, които все още не беше побеждавала. Според прогнозите на Лари и експертите новите инкриминиращи улики най-сетне щяха да разбият защитната й броня. А самите те щяха да се придържат към наръчника: всяка лъжа щеше да разкрива следващата до момента, в който заподозряната щеше да направи ако не пълни, то поне частични признания.

Но аз бях сигурен, че тази тактика ще се окаже погрешна просто защото това вече нямаше значение.

Останах да гледам как вратата се затваря след нея.

Лари стори същото, после се обърна и промърмори:

— Страхотна работа, Дръмънд! Направо я разби!