Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Именно. Фактически това беше причината, поради която им нареди да убият Джоун Таунзенд. Тя не беше в предварително изготвения списък на жертвите, нали?

Джени ме погледна с неподправено любопитство. Вероятно и в най-абсурдните си кошмари не беше допускала, че някой би могъл да навърже тези неща.

— Сигурен съм какво си казала на Клайд — продължих аз. — Че нещата се усложняват, защото предпочитаните мишени са охранявани много добре. Докато Джоун е беззащитна и напълно уязвима, тъй като нищо не подозира. Горкичкият Клайд е бил прекалено ограничен, за да си представи, че да ликвидираш съпругата на директора на ФБР е все едно да си опреш пищова в челото. Федералните агенти също са ченгета и като всички ченгета ненавиждат убийците на полицаи. Да не говорим за убийците на членове на семействата им. Но да ликвидираш жената на топченгето по такъв безпардонен начин, пред очите на всички, е особено унизително. Станало факт, то автоматично означава, че преговори няма да има, а Клайд и групичката му нямат да имат никакви шансове при евентуална престрелка.

— Я се чуй какво дрънкаш, Шон! — прекъсна ме тя. — В момента обвиняваш ФБР в официална екзекуция на тримата! Надявам се, че няма да повториш тези думи пред съда!

Беше права, разбира се. Макар че на практика това беше без значение.

— И така, стигаме до момента, в който щурмоваците от ООЗ нахлуват в къщата, а ти вървиш непосредствено след тях. И виждаш Джейсън Барнс — последната улика, която трябва да премахнеш.

— Само три дни по-късно бях освободена от всякаква отговорност за разстрела на Джейсън Барнс — поклати глава Джени. — Това е регистриран факт, Шон. Самият ти даде показания в подкрепа на тази теза. — В очите й се появи добре изиграна мъка. — Там не се виждаше почти нищо, бъркотията беше голяма. Допуснах голяма грешка, за която дълбоко съжалявам. Но времето не може да се върне назад, нали? — Помълча малко, после попита: — Между другото, годни ли са заключенията на разследването за съда?

Кимнах.

— Благодаря ти, че наблегна на този момент. Той ме оневинява напълно. Фактически аз ще предложа на адвоката си да ги включи в списъка на доказателствата.

Дълго време се гледахме в очите и мълчахме. Стана ми ясно, че съм на път да загубя тази война на ум и нерви. Тя също го знаеше. Бавно проумях, че Джени ме беше избрала веднага, още на първото местопрестъпление в дома на Белнап. Бях я впечатлил с умните си заключения, бях я ядосал със самочувствието си. Което е било достатъчно да ме избере за бъдещ боксов чувал. Била готова на всичко, което щяло да ни отведе до този миг: привидно единомислие, партньорска привързаност, дори внимателно дозирана интимност. При друг развой на събитията тя вероятно би ме изчукала, преди да ме убие.

Спомних си изражението й в секундата преди да пръсне главата на Джейсън. И едва сега разбрах какво точно отразяваше то: колебание . Не е била сигурна дали да не ни свитне и двамата. Ако е имала увереност, че ще съумее да изфабрикува някакво обяснение, ако дори за миг бе допуснала, че може да се измъкне, сега аз нямаше да се намирам в двора на затвора, а щях да бъда само силует, очертан с тебешир. В момента тя уреждаше последните, дълго отлагани сметки между нас, позволявайки ми да осъзная, че е по-умна от мен, че всичките убийства ще й се разминат и в крайна сметка победител ще бъде тя.

Но въпросът, който ми зададе, беше в съвсем друга посока:

— Нито Клайд, нито Мерилу споменаха името ми, нали? — пожела да узнае тя.

— Не — признах аз.

— Нито пък ти можеш да докажеш, че съм се срещала с Клайд или съм разговаряла с него по телефона.

— Няма живи свидетели, които да го потвърдят — кимнах аз.

— А аз вече дадох напълно приемливи обяснения за всичките улики, с които разполагаш, нали така?

— Да, те са достатъчно приемливи — потвърдих аз.

— Което означава, че не виждаш фаталния проблем на фантазията си, Шон — заключи с доволна усмивка тя.

— Помогни ми да го видя.

— Не са споменали името ми просто защото не съм техният информатор. По същата причина няма свидетели и доказателства. — Звучеше искрено. По лицето й не пробяга никаква гримаса, допускаща присъствието на нечестност, в сините й очи нямаше дори сянка от неискреност. На практика беше толкова убедителна, че едва ли щяха да се намерят съдебни заседатели, които да не й повярват. Направи крачка към мен и хвана ръката ми.

— Страхувам се, че няма да бъдеш добър свидетел — усмихна се тя.