Брайън Хейг - Убиецът на президента

Първият сексуален контакт и битката на бойното поле имат изненадващо много общи неща помежду си. На първо място е атмосферата. Тя е наситена с нетърпение и напрежение, никой не знае какъв ще бъде крайният резултат, нито пък дали всъщност иска да участва.

Вратата на банята се отвори и Джени се върна в стаята. Беше по евино облекло, ако не броим бялата кърпа около бедрата й. Насочи се към прозореца, обърна ми гръб и започна да подсушава косата си с друга кърпа.

Като всеки добре възпитан джентълмен извърнах глава и отместих поглед от стройната й фигура, но после любопитството ми надделя и надникнах. Спокойно мога да кажа, че агент Марголд е била гордостта на гимнастическия отбор на ФБР. Бедрата й бяха по-дълги, отколкото предполагах, а изправената й фигура с широки рамене не съдържаше нищо излишно. Кожата й беше млечнобяла, въпреки че забелязах няколко малки белега по краката и ръцете й. Част от тях приличаха на бенки по рождение, но други очевидно бяха причинени от остри предмети. Но като цяло Джени нямаше от какво да се срамува, а аз усетих някакво особено гъделичкане в корема, а може би и малко по-долу.

— Оставих водата да тече — подхвърли през рамо тя и ме замери с кърпата, с която беше подсушавала косата си. — Хайде, побързай.

Влязох в банята, свалих обувките, чорапите и безумно скъпия костюм от „Брукс Бръдърс“, след което застанах под душа. Минута по-късно бях покрит с гъста пяна, но въпреки това чух, че вратата се отваря. Зад матираното стъкло се очерта стройната фигура на Джени. По принцип не обичам да се къпя сам и затова подхвърлих:

— Ще ми насапунисаш ли гърба?

Тя избухна в смях, после поясни:

— Храната е пред вратата, дойдох да си взема портмонето.

— В такъв случай ще се насапунисам сам — промърморих.

— Няма как — каза тя и се оттегли с портмонето си.

Три минути по-късно вече бях навън, увил друга кърпа около кръста. Джени седеше на по-отдалеченото легло и белеше банан — действие, в което неизменно се долавя някакъв скрит смисъл. Особено когато си облечен само в кърпа.

Количката на румсървиса беше паркирана между двете легла. Седнах на свободното, сипах си чаша кафе и се замислих върху положението. Без съмнение бяхме двамата най-голи гости на хотела, разполагащи с четири часа за убиване, разделени от един метър мокет, количка за храна и — може би — различни намерения. В крайна сметка си спомних за пирамидата на потребностите на Маслоу, според която храната е на доста по-основно място от секса, макар и невинаги.

Джени посочи към телевизора и попита:

— Нещо ново за убийствата?

— Преди малко един дядо говореше за сексуалните смущения — отвърнах.

— Близка ли ти е тази тема?

— Категорично не.

— Сигурен ли си?

— Аз имам обратния проблем.

— Говорех за друго — усмихна се тя. — Имах предвид проблем с телевизионните реклами, засягащи сексуалните смущения, противозачатъчните или дамските хигиенни продукти.

Ухилих се и забих нос в пържените картофи.

— Изнервяш ли се от разговорите за секс? — попита тя.

— Напоследък да си гледала някой хубав филм? — отвърнах.

— Бъди сигурен, че темата е абсолютно здравословна. Мъжете проявяват известна свенливост към нея, но по принцип всеки възрастен човек трябва да я дискутира съвсем спокойно.

— Точно така мисля и аз — ведро кимнах аз. — И затова ще ти задам един въпрос: на коя партия си привърженик — на Демократическата или на Републиканската?

— Държиш се шантаво.

Тя протегна ръка да включи радиото, завъртя копчето и бързо попадна на хубави романтични балади в изпълнение на Пит Сигър.

Аз довърших омлета си.

— Обичам тази песен — прошепна тя, изпъна се по гръб върху матрака и добави: — Имам нужда да полегна.

И тъй, тя отговори на нуждата си, а аз сторих същото едва след като ликвидирах пържените картофи в огромната купа. Помълчах известно време, после попитах:

— Откъде са всичките тези белези?

— Открай време съм си мъжкарана, винаги си играех наравно с момчетата.

— Вместо да си стоиш при куклите?

— Ами да. Но би трябвало да хвърлиш едно око и на техните белези.

— Сигурно.

Мълчание.

— Това е малко… как да кажа… неудобно — подхвърли Джени. — Не трябваше ли да вземем две стаи?

— Какво очакваш да отговоря? — сериозно се засегнах аз. — Все пак сме партньори.

— Аз не го правя често. Дори с партньори.

— Дано да е така.

Мълчание.

— Защо не си се омъжила? — попитах аз.

— А защо трябва да се омъжвам?