Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Нещо интересно от очевидците?

Той хвърли поглед през рамо по посока на агентите, които продължаваха с разпитите.

— Бомбените атентати винаги са гадна работа. Никой не обръща внимание на нищо, докато не избухне заложеният експлозив, а после всички описват единствено него. До този момент нямаме нищо използваемо.

Направих кратък оглед на околността. Фитнесът беше част от търговски център, разположен между оживената магистрала и просторния, разделен на две части паркинг, почти запълнен с автомобили. Това означаваше, че убиецът би могъл да се намира на всяка точка от околните петстотин квадратни метра, удобно настанен в автомобила си или изправен пред някоя витрина с пръст върху копчето на детонатора, който най-вероятно е бил свързан с мобилния му телефон. Той е разполагал с предостатъчно време, имал е отлична видимост към вратата на фитнеса, можел е да изчака влизането на Джоун Таунзенд в колата, за да я вдигне във въздуха.

Джени продължаваше да засипва с въпроси горкия Бътърман, но аз престанах да слушам. Изпитах нещо като забавена реакция към нещо казано от Бътърман, коремните ми мускули се стегнаха. Изчаках пауза в диалога и дръпнах Джени за ръката.

— Ела, искам да ти кажа нещо насаме.

— Няма проблем — кимна тя.

Бътърман се върна при свидетелите, а ние се преместихме на друго спокойно място в рамките на периметъра.

— Ние го направихме — рекох. — Наистина го…

Ръката й се вдигна да ме спре, от устата й се откърти дълбока въздишка.

— Не започвай пак, моля те. Аз трябваше да се досетя за Джоун, ти също. Всички ние трябваше да…

— Не става въпрос за това, а за експлозива — нетърпеливо я прекъснах аз.

— Какво за експлозива?

— Кражбата във Форт Худ. По-скоро нещата, които са били откраднати — „подскачащи Бети“, ПТС и С4. — Замълчах, после поклатих глава. — Танър се оказа прав. Това действително са едни и същи хора.

— Не можем да бъдем сигурни — поклати глава тя.

— Стига, Джени. Имаме абсолютно съвпадение на мунициите. След няколко часа вашата лаборатория ще потвърди, че става въпрос за С4 във вариант за военно ползване. — Забих очи в лицето й и добавих: — Независимо от всички сбъркани причини Ерик Танър е стигнал до вярното заключение!

Джени ми обърна гръб и насочи вниманието си към разрухата, която цареше пред фитнес залата.

— Не го изключвам — глухо промърмори тя, без да ме поглежда. — И никога не съм го изключвала.

— Но нали ти беше тази, която направи Танър на пух и…

— Не съм казала, че изключвам това, което твърдеше той. Моля те, не ми приписвай думи, които не съм употребявала!

— Но…

— Аз само посочих, че разследването му е пълно с пропуски, а заключенията му — неубедителни. Но никога не съм казвала, че са невъзможни!

Това ми се стори проява на дребнавост с цел оневиняване.

— Дрън-дрън!

— Моля? — погледна ме с разширени очи тя.

— Ти разкъса горкото копеле, направи го на нищо! И него, и теорията му.

— Това си е негова грешка, а не моя. Работил е зле, направил е погрешни заключения. Аз просто си свърших работата.

— И го унищожи.

В очите й се появи хладен блясък.

— Ти беше до мен, нали? Но не си спомням да си възразил или да си го защитил. Затова не мога да приема обвиненията, които ми отправяш в момента.

Беше права, разбира се. И го знаеше.

— Хайде, успокой се — подхвърли няколко секунди по-късно тя.

Аз обаче не бях готов да се успокоя.

— Това не те ли тревожи, Джени? — попитах. — Поне малко? Танър буквално ни натика решението в ръцете, но ние го отхвърлихме.

— Постфактум нещата винаги изглеждат по-ясни — промълви тя и докосна ръката ми. — Но ние не сме в съда, където всичко в миналото подлежи на проверка. Това е полицейско разследване — случва се тук и сега. И то е част от работата ни.

Вярно. Но въпреки това се чувствах като боклук.

— Я се запитай каква всъщност е разликата — продължи тя. — Танър не успя да идентифицира престъпниците. Нямаше идея коя ще бъде мишената. Нали така? Дори да бяхме реагирали според неговата теория, пак нямаше да спасим Джоун.

Не казах нищо.

— Но и двамата се чувстваме виновни. Ние допуснахме грешка. Нека обаче не я превръщаме в друга, по-голяма грешка.

— Какво имаш предвид?

— Да не преувеличаваме това, което знаем.

— Вече не съм сигурен, че знаем каквото и да било.

— Както и да е. Но нека се опитаме да се фокусираме върху това, което не знаем. Нищо не доказва, че крадците на мунициите са замесени в този атентат. Но допускам, че Барнс — или човек, който работи заедно с Барнс, може би е получил тези муниции от тях, независимо дали лично или чрез посредник.