Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Което беше напълно достатъчно — настоятелно се обади мисис Хупър. — Става въпрос за Вашингтон в края на краищата. Всичко се проверява. Барнс беше голямо момче, а на всичкото отгоре предварително го предупредиха, че трябва да е чист като вода ненапита. Но се оказа, че не е.

Всички си давахме сметка, че при президента е имало доста спорове, а мисис Хупър вероятно е настоявала за по-безопасния метод — да хвърлят Барнс на акулите и да забравят за случая. Сега вече беше без значение дали Калхун Барнс е бил затънал в корупция, или е имал душа на светец — разбира се, последното вече беше напълно изключено. Значение имаше само това, за което спомена Джени — кой друг е бил ангажиран във вземането на решението за сваляне на кандидатурата на Барнс. И съответно е попаднал в списъка за ликвидиране на Джейсън и се нуждае от специална охрана.

Разбира се, Таунзенд оцени това и се обърна към Джени:

— Мисля си за твоя съкратен списък… В него трябва да включим мен, мисис Хупър, министъра на правосъдието, юридическия съветник на Белия дом и Мийд Евърхил. Провери също в архивите на службата си кои агенти са участвали в разследването.

Джени кимна.

Мислейки две стъпки напред, Филис се обърна към Таунзенд и каза:

— А какво става с обявената награда, Марк? Все още ли трябва да се тревожим от нея?

Директорът не отговори, а хвърли един подканящ поглед към Джени. Интересно, много интересно.

— Не можем да я изключим — каза партньорката ми. — Разбрахме, че Барнс е бил информиран за наградата на следващата сутрин, след като ние открихме обявата. Разполагал е с най-малко четирийсет и осем часа да заяви кандидатурата си преди затварянето на интернет сайта.

— Но движещата сила при него е по-скоро гняв, отколкото алчност, нали? — подхвърлих аз.

— Така е — кимна тя. — Но защо да не убие с един куршум два заека? А не бива да забравяме и една друга възможност: да е използвал обявата като бонус за съучастниците си. По всяка вероятност те са наемници и това обяснява наличието на обещанието за възнаграждение. — Усмихна се на Филис и добави: — Съжалявам, но Управлението все още е ангажирано в тази работа.

— Трябва да завъртя няколко телефона — обяви Чарлс Уордъл от тайните служби. — Президентът и министърът на правосъдието вече са уведомени. Не знаех за участието на Клайд Бърнс — юридическия съветник, — а също така и за Евърхил. Няма да е зле, ако някой… хм… ги провери как са…

Часът вече беше 5:30 и всички ние се запитахме дали мрачният жътвар не ни е изпреварил за тази проверка. Изоставането ни все още беше значително, затова всеки опит за неговото съкращаване беше добре дошъл. Настроението в заседателната зала започваше да се променя, някои от нас дори започнаха да си мислят, че можем да изпреварим Джейсън. И защо не? Знаехме към кого би се насочил, знаехме и защо. Какво би могло да се обърка?

Отново ме обзе неприятното чувство, че изпускам нещо. Всъщност че всички в тази зала изпускаме нещо много важно.

Уордъл стана и отиде да върти телефоните. А Таунзенд премина към следващата точка, обръщайки се към Джордж:

— Докъде стигнахме с издирването на военното оръжие и оборудване?

— Лабораторията изпрати някои от заключенията си — отвърна Джордж. — Върху трупа на Файнбърг са открити следи от Композит А5. Това е експлозивът, използван в мината „подскачащата Бети“, и по всяка вероятност е достатъчен за потвърждение на използваното оръжие. Все още очакваме сведения за противотанковия снаряд… — Направи кратка пауза и добави: — Предполагаме, че оръжията са крадени. По закон военните трябва да ни докладват за всяка кражба и липса на оръжия и муниции. Проверихме архивите за подобна информация шест месеца назад.

Джордж направи нова пауза и огледа присъстващите. И той, като повечето самомнителни типове, имаше куп дразнещи привички. Но ние нямахме друг избор, освен да изтърпим постановката „аз знам нещо, което вие не знаете“, докато чуем за какво става въпрос.

— За посочения шестмесечен период са установени шейсет и осем кражби и липси на оръжие и муниции. Заповядах на хората си да проверят всички неприключени дела, отнасящи се до кражба или липса на леки противотанкови снаряди и мини от типа „подскачаща Бети“.

После затъна в отегчителни детайли, което си беше чиста загуба на време за всички нас. Особено на фона на непрестанните му подмятания, че работим в надпревара с часовника. Започнах да се питам дали не го е хванало шубето. На всички беше ясно, че звездата на шоуто е Джени, а Джордж все повече приличаше на изпълнител на поддържащата роля, който преиграва оскъдните си сцени и изрича репликите си на прекалено висок глас. По едно време все пак се досети, че е време да свършва.