Брайън Хейг - Убиецът на президента

И така, влязохме в кабинета. Генералът седеше зад бюрото си и не помръдваше. На левия фланг се беше изпънал едър чернокож офицер в черна бойна униформа и кръстосани пистолети на петлиците — отличителните знаци на военната полиция. Трите звезди на пагоните го определяха като полковник, а на табелката на ревера му пишеше ДЖОНСЪН. Десният фланг на генерала беше запълнен от двама мъже на средна възраст, облечени в цивилни костюми. От лукавите им мутри заключих, че са старши агенти. Самият генерал Тингъл се беше издокарал в светлосив армейски анцуг.

Беше почти напълно плешив, но това не пречеше на оскъдните му косми да стърчат във всички посоки. Не беше бръснат, не се усмихваше. Явно го бяха вдигнали от леглото и единственото, което го интересуваше в момента, беше защо и кой .

Очевидно не беше моментът да споменавам военното си звание, затова се задоволих с нещо по-обикновено.

— Добро утро, генерале — рекох. — Аз съм Шон Дръмънд от Централното разузнавателно управление, а това е специален агент Дженифър Марголд от вашингтонското бюро. Отговаря за националната сигурност.

Приближихме се до бюрото и стиснахме протегнатата му ръка.

— При тези обстоятелства не бих казал, че се радвам да ви видя — изръмжа той. — Моля, седнете.

Пред писалището му имаше два ротариански стола. Седнахме и аз без предисловия обявих:

— Намираме се в извънредна ситуация, новините са лоши.

— Че аз на това разчитам — мрачно се усмихна генерал Тингъл.

Не отвърнах на усмивката му.

— Вероятно вече знаете, че снощи на магистралния пръстен беше убит Мерил Бенедикт. Няколко минути по-късно бомба е разкъсала един съдия от Върховния съд на прага на дома му.

— Чух — кимна генералът. — А вчера сутринта е загинал и началникът на канцеларията на Белия дом. Този град полудява и аз го усещам. — Пръстът му се насочи в гърдите ми. — Не разбирам обаче какво общо има армейският ОКР с всичко това.

— Това го нямаше в новините — потвърдих. — Мерил Бенедикт е бил убит с противотанков снаряд, а Филип Файнбърг — с „подскачаща Бети“, модифицирана по начин, който позволява да бъде взривена от разстояние.

В кабинета се възцари продължително мълчание.

— Мамка му! — изръмжа най-сетне генералът.

— Не се тревожете, всички сме затънали до гуша в тая гадост.

Но генерал Тингъл очевидно се тревожеше.

— Сигурни ли сте, че става въпрос за оръжия и муниции на американската армия? — изръмжа той. — Защото в тази страна се наблюдава доста оживен контрабанден внос на руски и френски оръжия. И двете страни произвеждат аналози на нашите противотанкови снаряди и „подскачащи Бети“.

— По трупа на Файнбърг са открити следи от Композит А5, експлозива, който се използва в „подскачащата Бети“ — осведомих го аз, оставих му нужното време за възприемане и добавих: — Дежурният офицер вероятно ви е уведомил, че убийците заплашват да убият президента и по тази причина ние сме обезпокоени от начина, по който се сдобиват с оръжия, а също така и от вероятния им достъп до други взривни материали и муниции — видове, количества и прочие.

Генералът беше хладнокръвен тип и прие това, без да му мигне окото.

— Добре, значи е сериозно — втренчи се в мен той. — А сега ми кажете защо сте замесени вие, в смисъл ЦРУ?

— Защото има вероятност да са замесени чуждестранни терористи.

Той кимна.

— Срокове?

— Ако държат на думата си, ще направят опит да убият президента в рамките на следващите двайсет и четири часа.

— Мислите ли, че е възможно?

— Да, ако отчетем бройката на труповете до момента. А вие?

Той се обърна към полковник Джонсън и попита:

— Ал, колко време ще ни трябва да прегледаме архивите?

Аз побързах да се обадя още преди чернокожият великан да отвори уста.

— Това вече е направено от нашите приятели във ФБР. Имаме основателни причини да приемем, че оръжията са били придобити през последните шест месеца, от което следват и останалите ни предположения. Три от случаите отговарят изцяло на параметрите, с които разполагаме.

Продиктувах номерата и датите, които бях записал на дланта си, а полковник Джонсън излезе да донесе съответните дела. Явно отгатнал мислите ми, генералът поръча кафе. Единият от съветниците му хукна към дежурната стая, а Тингъл отново се втренчи в мен и попита:

— Имате ли опит като военен, мистър Дръмънд?

— Да — отговорих. — До известна степен.

— В такъв случай, нека разгледаме нещата в по-друга перспектива: в момента водим две войни — в Афганистан и Ирак. Това принуждава армията да транспортира оръжия и муниции в безпрецедентни след Виетнам количества. Ако посетите пристанището на Галвестън, положително ще останете с чувството, че се намирате в гигантски супермаркет, който предлага оръжие и военно оборудване. Оттам ежемесечно потеглят хиляди тонове артилерийски и танкови снаряди, резервни части и други материали, имащи пряко отношение към бойните действия.