Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Ъъъ… Тъй вярно, разбрах.

— Летя с хеликоптер и се намирам на петнайсет минути от Белвоар. В рамките на споменатите петнайсет минути искам да се обадите на генерал-майор Тингъл и да го помолите да ме чака в кабинета си. Кажете му и да изпрати кола да ме вземе от паркинга пред пощата, а междувременно да свика всички експерти, от които ще има нужда. Разбрахте ли ме?

— Тъй вярно, разбрах.

— Повторете.

И той го направи, дума по дума.

Измъкнах една писалка от джобчето на сакото си и промърморих:

— Дайте ми номерата на делата, които ви продиктува Мийни.

Той се подчини и аз ги записах върху дланта си. После благодарих на майор Робинс и изключих.

— Беше доста груб с горкия човек — подхвърли Джени.

— Глупости. Беше разговор между войници.

— Дай ми дефиниция на „разговор между войници“.

— Просто изложение на задачата, основни стъпки за изпълнението й, плюс заплахи за страданията, които ги чакат, ако се провалят.

Тя поклати глава.

— Добре де, какво щеше да стане, ако се бях държал учтиво и възпитано? Най-много онова копеле да ме разбере погрешно. И тогава стой, та гледай!

— Всъщност ти не можеш да обвиняваш Джордж — сви рамене тя. — За страничните хора армията е един много странен свят.

— Точно така. По тази причина той би трябвало да звънне и да поиска помощта ми.

— Ако отношенията помежду ви бяха малко по-топли, може би щеше да го направи — отбеляза тя.

Идеше ми да я изхвърля от хеликоптера, но когато вдигнах глава да й го кажа, агент Марголд се тресеше от смях.

През останалата част от полета тя ме запозна с все още неокончателния план, според който директорът Таунзенд щял да бъде използван като примамка за Барнс. Планът предвиждаше окованият в три тона броня Таунзенд по цял ден да се разхожда на обществени места в компанията на екип подбрани агенти, въоръжени до зъби с пистолети, настървеност и снимки на Джейсън Барнс. Прозвуча ми като един напълно уместен план, обмислен от всички страни, тъй като въпреки подчертано критичното си отношение не успях да открия дори десет камъчета, които биха могли да обърнат колата. Но това не беше мой проблем.

В момента, в който кацнахме, към хеликоптера се понесоха два хамъра на военната полиция с включени сини светлини. Приех го като добър знак, благодарих на пилота Джимбо, че не ни преби, след което добавих, че филмът по време на полета е бил гола вода. Той само се ухили.

Пет минути по-късно спряхме пред щаба на Отдела за криминално разследване към армията на САЩ, където ни очакваше офицер в маскировъчен гащеризон. Без много приказки той ни покани да влезем и застана начело на малката ни експедиция в лабиринта от коридори и стълбища, който свърши пред кабинета на генерал-майор Даниъл Тингъл, фюрер на армейския еквивалент на Гестапо.

Разбирате, че като военен адвокат съм работил с много криминални следователи и съм професионално запознат с дюстабанлиите, които са каймакът на това съсловие. Повечето спешени бойци на ОКР са бивши военни полицаи, достигнали длъжността надзирател — нещо като междинна гара между сержант и волнонаемен. Длъжност, която им осигурява максимален комфорт, тъй като се радват на всички офицерски привилегии, без да се отказват от цивилните свободи. Могат например да посещават клубовете на волнонаемните, където алкохолът се продава на по-ниски цени, но никой не ги спира да ходят и в офицерските клубове, където съпругите на младите лейтенантчета са по-готини, по-самотни и по-лековерни. Общо погледнато, типовете на служба в ОКР се отличават с повече интелигентност, арогантност, хитрина, коварство и неуважение в сравнение с останалите чиновници във войската, които аз обединявам под името дюстабанлии.

По принцип служителите в ОКР трябва да са и детективи, но за разлика от цивилните си колеги те са специализирани във всички разновидности на този занаят — криминалистика и криминология, техника за водене на разпити и съдебна медицина, разследване на изнасилвания, убийства. С две думи, всичко от А до Я.

Работата им е такава, че често се налага да действат под прикритие. Появяват се инкогнито в някое поделение, работят упорито, за да се внедрят в него, да си изградят ореол на доверие, а после разкатават мамицата на всеки, който си позволи да пръдне в коридора пред тоалетната. Според мен именно тази част от служебните им задължения ги превръща в любимци на целия личен състав.

Но момчетата и момичета от този отдел се нуждаят от строгия надзор на възрастните. Тази отговорна задача се изпълнява от корпус специално упълномощени военни полицаи, начело на който стои генерал Тингъл. Другите генерали и висши офицери в армията го възприемат като топ-мръсник главно защото разполага с компромати за всеки един от тях.