Брайън Хейг - Убиецът на президента

— В крайна сметка се спряхме на три възможни варианта, но за съжаление нашите приятели в армията имат друго работно време и не успях да се свържа с техния Отдел за криминални разследвания.

Таунзенд изглеждаше леко раздразнен. Помълча малко, после рязко попита:

— А ти отправи ли официално искане към ОКР?

— Аз… да. Разговарях с нощния дежурен в Пентагона. Един майор на име…

— Кога? В колко часа?

— Ами… Преди около два часа.

В стаята настъпи гробна тишина.

След няколко секунди Филис се извърна към мен и попита:

— Шон, има ли по-добър начин за получаване на тази информация?

— ОКР има собствен дежурен в Пентагона — прилежно отговорих аз, избягвайки погледа на Джордж. — Но щабквартирата на отдела се намира във Форт Белвоар, Вирджиния. Трябва да потърсим връзка с генерал-майор Даниъл Тингъл, който е началник на ОКР.

Филис погледна Джордж, а след това и Таунзенд.

— Марк, може би е по-разумно да възложим тази задача на Дръмънд — подхвърли тя.

Таунзенд ме дари с един остър диагонален поглед.

— Работил ли си някога с ОКР?

Кимнах.

— Тогава започвай! — Замълча за момент, после тихо попита: — Трябва ли да напомням, че всеки изгубен час може да ни коства човешки живот? Не можем и не бива да си седим в канцелариите, заврели палци в…

— В носовете си — услужливо вметна Филис. — Иначе си напълно прав.

— Мисля, че трябва да придружа Дръмънд — обади се неочаквано Джени.

Таунзенд я погледна, после премести очи върху моя милост.

— Ама още ли сте тук?

И ние побързахме да си вдигнем чуковете.

Използвахме същия хеликоптер, макар че пилотите бяха успели да се сменят, докато бяхме в сградата. Новият шеговито ни уведоми, че се казва Джимбо, а полетът до Форт Белвоар ще отнеме около двайсет и пет минути, затова да седнем спокойно и да се наслаждаваме на гледката. Щели сме да бъдем обслужени от стюардесата, която веднага след излитането щяла да ни поднесе селекция от фини вина, закуски и материали за четене.

Не съм сигурен дали Джимбо усети, като изритах гърба на облегалката му.

Мобилният телефон на Джени звънна около две минути след като излетяхме.

— Марголд — натисна копчето тя. — Да, добре. Задръжте така. — Обърна се към мен и съобщи: — Обажда се Чък Уордъл. Открили са Мийд Евърхил у дома, в леглото. Ще го преместят в централата на ФБР. — После възобнови разговора си с Уордъл, който беше на тема изграждане на защитна мрежа около Таунзенд.

Стори ми се малко странно, че Уордъл звъни на Джени. Но в хаотични ситуации хората неволно мигрират по посока на компетентността, а с помощта на малко късмет, точна преценка на времето и не на последно място — великолепните си дедуктивни способности, ние с Джени се бяхме превърнали в героите на днешния ден. След което си напомних, че нищо на този свят не е по-мимолетно от героизма.

Извадих със замах собственият си мобилен телефон, набрах номератора на Пентагона и поисках да ме свържат с дежурния в ОКР. Телефонистката реагира светкавично и отсреща прозвуча мъжки глас:

— Майор Робинс, ОКР.

Представих се и информирах дежурния офицер, че работя за директора на ФБР — една частична истина, която беше много по-впечатляваща от цялата.

— Вече сте получили запитване относно известни количества крадени муниции, нали? — попитах.

— Преди около два часа — отговори майорът. — От агент… чакайте малко. — Очевидно направи справка в дневника за външни повиквания и добави: — Мийни. Джордж Мийни. Той ми продиктува списък с докладвани кражби и помоли за помощ. Вече разпратих искане до офицерите на ОКР в съответните поделения.

— Агент Мийни каза ли ви, че въпросът е от изключителна важност?

— Аз го категоризирах като такъв — отвърна майор Робинс.

— Обяснете какво значи това.

— Означава, че заповедта задължително се кодира, а получателите разполагат със седемдесет и два часа за отговор.

— Нямате ли нещо, с което отбелязвате по-важните неща?

— Имаме. Спешните заповеди. При тях отговорите трябва да пристигнат в рамките на дванайсет часа.

Армията е измислила думата „процедура“, а майор Робинс беше изпълнил точно това, което бяха поискали от него — бързо и акуратно. Особено ако се вземе под внимание фактът, че изобщо не знае за какво става въпрос.

Не горях от желание да го притеснявам и затова подхвърлих:

— Мийни може би е пропуснал да подчертае спешността на въпроса, ето защо предлагам да ме слушате внимателно: Става въпрос за едно адски шибано извънредно положение! С оръжията, за които става въпрос, вероятно ще бъде направен опит за убийство на президента! Ако той умре, вицепрезидентът ще се рови до дупка, за да накаже виновните, но също и тези, които не са успели да го предотвратят. И по всяка вероятност ще играе крокет с топките им по добре поддържаната трева на Розовата градина. Разбрахте ли ме, майоре?