Брайън Хейг - Убиецът на президента

Бях далеч от мисълта, че тя е приложима в нашия случай, затова казах:

— Сър не вярвам да сте стигнали до сегашния си пост, позволявайки на подчинените си да ви поучават. Мисля, че трябва да се вслушате в собствения си инстинкт и преценка.

Той ме разбра много добре, но очевидно предпочете да смени темата.

— Струва ми се, че с агент Марголд започвате да свиквате един с друг. Може би не бива да искам вашето мнение, защото помежду ви може да се е зародило и нещо повече.

Вероятно съм се изчервил, защото той побърза да ме успокои:

— В това няма нищо нередно, Дръмънд. Аз самият срещнах съпругата си по време на едно разследване. Тя беше експерт криминалист, а аз ръководител на следствената група. Ставаше въпрос за убийство плюс кастрация, главната заподозряна беше съпругата на жертвата. — После стигна до финалната фраза, която явно беше употребявал и друг път: — Би могло да се каже, че се влюбихме над чифт откъснати топки.

— Аз пък си помислих, че е станало, след като сте казали „да“.

Той се засмя.

— Двайсет и седем години оттогава. И нито веднъж не ми мина през главата да изневеря на моята Джоун.

— Сигурно.

Той стрелна часовника си и сложи край на кратката ни интимност. Тръгна към вратата, после спря и се обърна:

— Познаваше ли Джордж Мийни, преди да се съберете на това разследване?

— Да, сър — отвърнах. — Преди време работихме заедно по друг случай.

Той кимна, но не каза нищо. А на мен ми стана ясно, че прозренията, които Джордж му е шепнел на ушенце, съвсем не са се ограничавали само върху личността на агент Марголд. Интересно би било да чуем какви ли ги е дрънкал Джордж за искрено вашия… Всъщност едва ли.

Точно в 5:00 последвах Таунзенд в заседателната зала. Джени вече беше на масата и прелистваше някакви документи. От редовните участници в тази среща на високо равнище липсваха само директорът Питърсън, който продължаваше да се радва на привилегията да стои далеч от тази бъркотия, и мистър Джийн Холдърман, който, ако не е пълен идиот, би трябвало да се наслаждава на здравия сън, който предхожда разсъмването.

Заседанието откри Джордж, който изглеждаше доста по-зле от нормалното.

— Да започнем с обобщение на постигнатото през последните шест часа — рече той. — Бъдете кратки, моля. — Почука по часовника си и добави: — Вече навлизаме в опасния утринен час на вещиците.

Сякаш не го знаехме.

Показалецът му се насочи към Джени, която ни предложи интересна, макар и изпъстрена с технически термини оценка на психическото състояние на Маргарет и Джейсън Барнс, след което се прехвърли на сбит преразказ на семейната сага и завърши с отношенията между Калхун Барнс и Филип Файнбърг, отразили се косвено и върху Джейсън Барнс.

Тук се намеси Филис, която вдигна ръка и зададе един напълно логичен въпрос:

— Защо ще си прави труда да отмъщава за една смърт, която би трябвало да празнува?

От израженията на присъстващите беше ясно, че и те си задават същия въпрос. Джени беше принудена да им предложи съкратена версия на обяснението, с което на по-ранен етап беше дарила и мен.

— Любовта и омразата са най-интензивните и директни човешки чувства. Оплетат ли се, индивидът се превръща в психосексуално кълбо от емоции.

— Искаш да кажеш, че откача — подхвърлих аз.

— Предпочитам клиничната формулировка, която гласи „пълен хахо“ — поправи ме тя. Няколко души изхихикаха, но тя побърза да ги умири, като продължи: — Проблемът е, че нестабилното равновесие в душевното състояние на Джейсън е изчезнало безвъзвратно. В представите си той е виждал баща си като една внушителна, дори монументална фигура. Убеден е, че тази фигура е избрала смъртта заради натиск от наша страна и е твърдо решен да ни накаже.

Слава богу, че никой не зададе въпрос, тъй като и без това ми беше ми дошло до гуша от лудостта на Джейсън Барнс.

— На този етап обаче Шон и аз сме изправени пред редица въпроси без отговор — върна ни в настоящето Джени. — И бяхме принудени да направим някои предположения относно случилото се тук, във Вашингтон. — Погледна по посока на Таунзенд и добави: — Много е важно да потвърдите тези наши умозаключения, сър.

Той кимна.

— Филип Файнбърг ли беше човекът, който представи анулираните чекове?

— Да.

— Бихте ли ни обяснили какви обстоятелства доведоха до това?

— Файнбърг ме захранваше с обвинения няколко седмици поред. Обикновено по телефона, настоявайки за анонимност. Често използван подход, когато става въпрос за проверка на миналото. Имаше да каже доста позорни неща за Калхун Барнс, някои от които може би бяха верни, но други със сигурност бяха преувеличени, а дори и съмнителни. На даден етап аз му заявих, че обвиненията му трябва да бъдат подкрепени от доказателства.