Брайън Хейг - Убиецът на президента

— И аз така си помислих.

Тя сбърчи нос, очите й се присвиха.

— Защо имам чувството, че си пил, Дръмънд?

— Само едно малко — надлежно ми се притече на помощ Джени. — А може би още две-три, но всичките в интерес на работата.

След това изявление настъпи кратко мълчание.

— Както и да е — промърмори най-сетне Филис. — В Ричмънд вие двамата свършихте добра работа. Много сме доволни.

Не бях сигурен кого още имаше предвид, използвайки множествено число. Със сигурност не Джордж Мийни, а по-скоро Марк Таунзенд, чийто височайши задник може би бяхме спасили.

— Пробивът бе дело на Джени — кавалерски наблегнах аз. — Направете необходимото, за да подчертаете този факт пред директора й. Тя разтвори мисис Барнс като… като орех, фъстък…, като каквото се сетите.

— Ролята на Шон беше по-трудна — не остана назад Джени. — На него се падна да играе „лошото ченге“ и трябва да ви кажа, че се справи смайващо добре.

Продължихме още известно време в този дух. Е, малко прекалявахме, но все пак… В крайна сметка Филис спря поглед върху мен и рече:

— Убедена съм, че Дръмънд се е представил перфектно, защото е талантлив и без съмнение е обогатил ролята си.

— Знаеш как е с възрастните дами — усмихнах се аз. — Лесно се печелят.

Филис отвори уста да каже нещо, но Джени я изпревари:

— Именно Шон стигна до заключението, че следващата мишена може да се окаже Таунзенд. Това беше пример за отлична дедуктивна работа. На мен тази връзка тотално ми се губеше.

Филис отново ме дари с продължителен поглед. Който можеше да означава само едно — радва се, че ме е наела.

— Хубаво — рече тя. — Поизчеткайте се още малко, приведете се в ред и заповядайте в заседателната зала.

— Не влизай в конфликт с тази жена, Шон — прошепна Джени, заковала поглед в гърба на отдалечаващата се Филис. — Ако те интересува, това е професионален съвет.

— Да, благодаря. Нека направим една кратка рекапитулация на професионалните ти съвети. Не се забърквай с нея. Не се занасяй с мен, пази ми задника от Джордж. Хей, при това високо ниво на екипност започвам да се чудя защо още не сме хванали онези клоуни?

— А мислил ли си някога за…

— За какво?

— По отношение на конфликтите е ясно — въздъхна тя. — Само ми кажи, ако ги правя прекалено лични. Но според мен ти имаш друг проблем, Шон. И той се нарича „проблем с висшестоящите“.

— Искаш да кажеш, че това е моя грешка?

— Виж какво, аз наистина те харесвам. — Замълча за момент, после: — Но за да бъда откровена докрай, ще ти кажа, че ако престанеш да дразниш шефовете си, перспективите ти в службата рязко ще нараснат.

— Ясно. Вече навлезе в лични територии.

Но тя очевидно реши, че може да обърне гръб на обещанието си.

— В някои отношения ти си точно като Джейсън Барнс — подхвърли. — Предопределеност на съдбата. Бас държа, че баща ти също е бил строг и властен, с авторитет и силна воля. Приемаш, че шефовете ти се олицетворение на тези качества, и са го изкарваш на тях.

— Виж какво, аз не съм…

— Трябва да ме изслушаш.

— Няма.

— Предлагам ти да надникнеш в собствената си природа, защото… Защото сме партньори и… приятели.

— А не ти ли минава през ума, че партньорите и приятелите не обичат да бъдат обект на психоанализа?

— Извинявай, но аз само искам да ти помогна. — Тя направи крачка назад и закова поглед в лицето ми. — Всъщност караме ли се?

Бях прекалено зает да се цупя, за да отговарям на такива въпроси.

— Защото понякога аз съм прекалено любопитна и си пъхам носа, където не ми е работа.

— Добре, ясно. Сменяй темата.

— Хубаво. — Няколко секунди мълчание, после: — И двамата сме уморени и раздразнителни. Имаме нужда от душ, топла храна и здрав сън.

— Означава ли това, че когато си чиста и нахранена, ставаш по-малко любопитна и досадна?

— Само стой и гледай.

— Добре. Какво предлагаш?

— Веднага след като приключим с доклада, да се изплъзнем и да си потърсим някой хотел.

— Не съм убеден, че…

— Наблизо е Кристъл Сити, където има десетки хотели. Ако ни потърсят, ще бъдем на разположение за броени минути.

Погледнах я по-внимателно, но не открих нищо повече от това, което предлагаше — храна, горещ душ, почивка. Ако имаше нещо повече, то положително щеше да е много по-добро от чутото до момента, но същевременно щеше да е покана за сериозни проблеми. Спомних си за Джанис в Бостън, представих си купчината доклади от криминалистите, разузнавателни справки и свидетелски показания, които ме чакат на бюрото. Не, просто няма да се получи. Не ми трябваха нито емоционални, нито никакви други усложнения.