Брайън Хейг - Убиецът на президента

Джени се обърна към мен и рече:

— Джордж е на мнение, че имаме достатъчно основания да искаме заповед за арест от федералния съд.

— Това е вярно.

— Снимката на Джейсън ще бъде разпратена до всички подразделения на тайните служби, ФБР, местната полиция, плюс големите вестници и телевизионни канали. Големият лов ще започне максимум след час.

— Добре го каза.

— Някакви наблюдения или забележки?

— На първо място искам да подчертая, че изключването на магнетофона беше сериозна грешка.

— Наистина ли?

— Наистина. Без никакво съмнение. В случай че хванем Джейсън и го изправим пред съда, тази част от излиянията на собствената му майка би могла да се превърне в страхотен коз за обвинението.

— Така ли мислиш? — попита тя и очите й изпитателно пробягаха по лицето ми.

— Да. Но не мисли, че го правя от дребнавост.

Тя извади магнетофона от чантичката си, след което бръкна в страничния джоб на жакета си и измъкна още един. На лицето й се появи широка усмивка.

— Всеки опитен агент си носи подкрепление.

Забил смаян поглед във втората машинка, неохотно промърморих:

— Напомни ми да не ти се изпречвам на пътя, моля те.

— С удоволствие. Ще го правя най-редовно.

— А сега нека ти задам един друг въпрос: защо е останала с него?

— По обичайните причини — сви рамене партньорката ми. — Заради общественото мнение и от обикновена практичност.

— В смисъл?

— В смисъл, че в нейните среди всичко се определя от здравия брак и преуспелия съпруг. Калхун е бил третиран като особено желан обект за бракосъчетание, преуспявал е… почти до края.

— Той й е строшил гръбнака, за бога! „Докато смъртта ни раздели“ не означава взаимно разчленяване, нали? Нима никога не й е минавало през главата, че техният брак съдържа непреодолими противоречия?

— Не очаквам, че мъж може да разбере подобно нещо.

— О, я стига!

— Истина е. Жените се подчиняват на биологията си. Тя определя нашия жизнен цикъл, тя формира предпочитанията ни. Няма надежда за разведената жена, още повече когато тя е инвалид с разбита психика и неспособна да ражда деца. Тя не може да привлече вниманието на никой мъж, затова предпочита да остане напълно зависима от Калхун — както във финансово, така и във физическо отношение. Казано иначе, тя се е чувствала принудена да спи в семейното ложе, което сама е изградила.

По мое мнение самотният живот е много повече за предпочитане от този, който бе водила Маргарет. Въпреки това Джени беше права — по всяка вероятност аз не ги разбирах тези неща. Никой мъж не би видял смисъл в избора на жените от поколението на Маргарет, да не говорим за тези с по-модерни разбирания. Въпреки че по онова време нещата са изглеждали доста по-различно от днес.

— Трябва да е бил голям мръсник — признах аз.

— Искаш ли да чуеш психологическото обяснение?

— Ами… Само ако го направиш в съкратен вариант.

Тя заби пръст в корема ми и започна:

— По принцип тези неща са фамилни. Нещо като наследство, както е при кръвосмешението и насилието над деца. Поведенчески модели, които се предават от поколение на поколение. Животът в този дом трябвало да се подчинява на семейните традиции. Може би ти е направило впечатление, че всички портрети и семейни ценности бяха от неговата фамилия.

— Забелязах единствено, че всички мъже преди Калхун са се женили за кучета. Обърна ли внимание на онова с кривогледите очи и брадавицата на носа?

Тя въздъхна и отчаяно извъртя очи.

— Господи, защо ли съм се захванала да ти обяснявам?

— Та докъде бяхме стигнали? — невъзмутимо попитах аз.

— От това, което чух, стигнах до заключението, че специфичните заболявания на Калхун са нарцистично разстройство, силна грандомания и маниакален стремеж към ред и контрол.

— За теория ли говорим, или за човек?

След този въпрос тя стигна до правилното заключение, че плиткоумният Шон се нуждае от по-просто обяснение, и свали нивото.

— За твое сведение и Адолф Хитлер е страдал от подобна невроза и функционални нарушения. Спомни си какво е направил той, за да оформи идеалното според него общество, чистата раса. Калхун е излъчвал абсолютно същата ярост и твърдост, но по отношение на една-единствена цел — собствения си син. — Тя почака да възприема чутото, след което добави: — Готова съм да се обзаложа, че и бащата на Калхун е страдал от подобни разстройства. Синовете се учат от бащите си, независимо от техните недостатъци.

— А Джейсън?