Брайън Хейг - Убиецът на президента

— А вярно ли е, че съдията е бил приятел на Калхун?

— Е, не бих казала точно приятел, но… Бяха съученици, членуваха в един и същ кънтри клуб, посещаваха една и съща църква. — На устните й се появи развеселена усмивка. — Предполагам, че са се познавали добре.

— Каква беше реакцията на Файнбърг? — попита Джени.

— Нямаше обжалване, тъй като ставаше въпрос за гражданско дело. Но според мен той стигна до заключението, че в този град няма никакви шансове. Замина си огорчен, след което никой не чу за него.

— А фирмата?

— Някъде около половин година Калхун се опитваше да я поддържа сам. Но лишен от юридическия гений на Филип, той започна да губи важни дела и…

— И си уреди да получи съдийско място — допълних аз.

— Точно така, мистър Дръмънд. Честно казано, то много повече подхождаше на таланта и темперамента му. Бързо си изгради репутацията на най-строгия съдия в щата. Съпругът ми се прекланяше пред реда и закона, знаете. В неговата зала нямаше никаква милост за престъпниците.

— Бас държа, че е било така — рекох. Нещата започнаха да придобиват смисъл, но ние трябваше да вървим напред. — И тъй, годините си вървят — проточих. — След което настъпва моментът, в който Калхун е уведомен, че се разглежда кандидатурата му за Върховния съд. Какво стана после?

Разбира се, ние с Джени можехме да си представим какво е станало: Филип Файнбърг е получил своето дълго чакано отмъщение. Но за нас беше важно да разберем кой още е бил замесен, по какъв начин. Най-общо, вече разбирахме донякъде начина, по който една от жертвите е била свързана с Джейсън Барнс. Но се нуждаехме от по-широк поглед върху нещата, трябваше да установим връзките с останалите, да разберем механизма, чрез който една семейна вражда се превръща в масово убийство.

Маргарет си пое въздух и прекъсна кратката пауза.

— Преди около седем месеца Калхун беше поканен в Министерството на правосъдието, където се срещна с един млад и умен юрист от Белия дом, а също така и с неколцина висши служители на министерството. Те го информираха, че е попаднал в окончателния списък на президентските кандидати, които всъщност са сведени до двама души. Президентът държал на съдия от кариерата, който строго спазва закона, а Калхун отговарял на това условие. Представителят на Белия дом го осведомил, че вече са преминали етапа на предпочитанията и връщане назад няма. След което поискал отговор на два въпроса: има ли нещо в миналото на Калхун, което трябва да знаят, и съгласен ли е той да се изложи на детайлните проверки, съпътстващи подобно назначение.

— Калхун беше ли изненадан от този избор? — попита Джени.

Няколкото чашки шери очевидно бяха замаяли главата на домакинята, която се изкиска.

— Не, за бога!… Той работеше за този момент от години. Според мен провалът на баща му да стигне до съда винаги му беше тежал. А когато и Филип бе избран за съдия — това стана преди около десетина години, той имаше чувството, че са го изгорили с електрически ток. Вече ви казах, че конкуренцията помежду им наистина беше страшна!

Станах и взех празната й чаша с намерението да я напълня отново. Маргарет изглеждаше изтощена, а говорът й стана доста заваден.

— Какво стана по-нататък? — попита я Джени.

— По всяка вероятност Белият дом е пуснал кандидатурите за одобрение от действащите съдии.

— Според мен това би трябвало да стане доста по-рано — обадих се аз.

— Мога само да предполагам, мистър Дръмънд.

Разбира се. По всяка вероятност Файнбърг нарочно е пропуснал името на Калхун в първата фаза. Искал е да стигне до финала, искал е да събуди надеждите му за Върховния съд, искал е името му да стане познато в медийното пространство. И двамата бяха адски злопаметни и не забравяха нищо. Публичното унижение на един федерален съдия има практическо значение само в рамките на неговата юрисдикция, докато финалистът за свещения трибунал танцува на по-голяма сцена и евентуалното му сгромолясване става от по-голяма височина. Лично аз подозирам, че именно Файнбърг е намерил начин да предложи обсъждането на кандидатурата на Калхун в съда. А Маргарет намекна, че случаят е бил именно такъв.

— Филип беше планирал нещата по един наистина брилянтен начин — добави тя. — В един момент започна да подхвърля компрометираща информация за Калхун, предлагайки интересни улики за разследващите. В резултат съпругът ми беше викан във Вашингтон на няколко пъти, за да дава обяснения.

— Какви по-точно? — попита Джени.