Брайън Хейг - Убиецът на президента

Поради факта, че майката била тероризирана не по-малко, а освен това била прикована към леглото, а по-късно и към инвалидната количка, младият Джейсън бил принуден да се изправи срещу чудовището сам, безпомощен и уязвим. Аз обаче съм на мнение, че дори Джени не беше очаквала тази неотслабваща жестокост, която бащата беше демонстрирал по отношение на сина си.

— И знаете ли кое беше най-странното? — подхвърли с дълбоко удивление Маргарет. — Джейсън го обожаваше! Боготвореше го, подчиняваше му се безпрекословно и правеше всичко възможно да му угоди! Между тях имаше нещо като… като свръхестествена близост. Джейсън буквално го боготвореше. — Пое си въздух и добави, хвърляйки изпитателен поглед към изповедницата си: — В това отношение не съм лъгала. Не мислите ли, че е малко странно?

— Мисля, че е нормално, Маргарет. Подобна ситуация често се наблюдава при вземането на заложници. Има си дори име: Стокхолмски синдром. Комбинацията от тероризираното на жертвата и пълната й безпомощност води до особена психологическа зависимост, която в определени случаи прераства дори в перверзна любов, примесена с възхищение. Лично аз бих се изненадала, ако бях чула нещо друго. Това е съвсем нормална реакция на невръстното момче, затворено в дома на такъв безкомпромисен тиранин.

— Аз… Всъщност разбирам какво искате да ми обясните…

И сигурно е така, казах си аз. Просто защото и тя е била жертва на същата дяволска магия.

— Джейсън научи ли истината за вашата травма? — ловко вметна Джени.

— Не. Ние… Всъщност аз предпочетох да не му казвам. Реших, че този ужас е прекалено тежко бреме за един млад човек. Не мислите ли, че бях права?

Джени се обърна да ме погледне и посочи чашата на Маргарет. Станах да й налея, изпитвайки силното изкушение да й кажа, че независимо от намеренията си тя беше допуснала сериозна, дори фатална грешка. Всъщност грешките й бяха много, като се започне още от брака й. Но грешките имат неприятното свойство да се комбинират и някои са по-големи от други. А взети заедно, те се превръщат в нещастие. Ако момчето бе прозряло варварската същност и природа на своя баща, то вероятно не би му се възхищавало, а по-скоро би се научило да го презира. И едва ли би позволило да се разпорежда с живота му.

Ох… Времето напредваше, умората ми натежаваше все повече, а заедно с нея нарастваше и нетърпението ми да разбера какво точно беше отприщило яростта на Джейсън. Но Джени продължаваше да действа по план, спокойно и търпеливо. Женитбата на Маргарет за Калхун очевидно е била карнавал на димните завеси и счупените огледала. Лично аз бях убеден, че е изпитвала дълбоко интуитивни чувства, но никога не ги е осмисляла или споделяла с други хора, а може би и със себе си. А ако все пак го е правила, не е стигала по-далеч от извода, че този брак е разрушил живота й. Сега обаче научаваше, че е разрушил и живота на детето й, а това я принуждаваше да търси причинно-следствената връзка.

През следващите няколко минути, редувайки шепот със сподавени вопли и стенания, тя ни разказа как Калхун я изолирал от Джейсън до такава степен, че отношенията им стигнали до пълно отчуждение. Таткото учил синчето да се прекланя пред силата; в същото време мама била безпомощен инвалид, който заслужавал единствено презрение. Освен това мама нямала физическата възможност да се грижи за него и да го защитава. Така емоционалното поробване на Джейсън от страна на бащата станало още по-пълно, а отчуждението му от майката — още по-силно. Може би момчето е изпитвало чувството, че е било предадено от нея. Маргарет се беше провалила почти тотално в опита си да бъде негова майка — както в практически, така и в емоционален смисъл. А детето се интересува само от следствието, без да обръща внимание на причините.

Дори на мен ми беше ясно, че никое дете не може да излезе с неувреден дух и съзнание от подобна мрачна, враждебна и жестоко манипулирана жизнена среда. По всяка вероятност главата на Джейсън е била препълнена като количка за пазаруване с най-различни патологии, угризения, породени от едиповия комплекс, и сексуална обърканост. Нищо чудно, че и до ден-днешен си нямаше момиче. Най-накрая Маргарет млъкна, за да си поеме дъх, а Джени, в ролята на доброто ченге, побърза да предложи:

— Още малко шери?

— Ами… Да, ако обичате.

Джени ми връчи празната чаша. Ролята на лошото ченге върви в комплект с някои неприятни задължения. Не се чувствах щастлив от факта, че прибягваме до алкохол, за да развържем езика на свидетеля, но когато се разследва убийство, всеки използва това, което има ефект. Станах и тръгнах към бара, а Джени подхвърли на Маргарет: