Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Ставаше въпрос, че като адвокат Калхун е предлагал подкупи на определени съдии, а като член на градския съд е правил услуги на губернатора, който на свой ред е издигнал кандидатурата му за федерален съдия.

— Имаше ли някаква истина в тези обвинения? — попита Джени.

— Ами, как да кажа… Пред мен Калхун беше категоричен, че това са пълни измислици.

— Но не бяха, така ли?

— Не — отвърна тя и погледна към Джени. — Бяха истина. Както вече споменах, Калхун беше много амбициозен и пресметлив.

— И властен — подхвърли Джени.

— Точно така, властен и педантичен. Не му беше в стила да оставя нещо на случайността.

Побързах да се намеся, тъй като прилагателните станаха обезпокоително много.

— Кога съпругът ви разбра, че зад всичко това стои Файнбърг? — попитах я аз.

— Веднага. Най-малкото го подозираше. И беше бесен. Но не би бил Калхун, ако не притежаваше желязна воля. Беше сигурен, че ще успее да си пробие път, дори с лъжа или груба сила. — Маргарет Барнс ни огледа един по един, после добави: — Но за негово съжаление Филип отново доказа, че е по-умният.

— Как? — попитах аз.

— А вие как мислите, мистър Дръмънд? — отвърна тя.

Замислих се.

— Събрал е уличаващи доказателства от партньорството им — предположих. — Неща, които не го засягат, но в същото време уличават Калхун в нарушения на закона.

— Много добре — кимна домакинята, — Филип разполагаше с три анулирани чека, подписани от Калхун. Всичките за значителни суми, издадени на имената на съдии, разглеждащи важни за него дела.

Джени ми хвърли многозначителен поглед и попита:

— Предал ли е тези чекове в Министерството на правосъдието?

— Доколкото ми е известно, той ги е предал на вашите колеги от Бюрото, които са били натоварени с проверките на Калхун. След което директорът на ФБР е докладвал в Белия дом.

Излишно беше да питам какво се е случило в Белия дом. Просто защото на нас ни трябваха факти, а тя би могла да ни предложи само догадки. А и лесно можеше да наредим късчетата от мозайката. Таунзенд запознал с разкритията юридическия съветник на президента, а след това и началника на канцеларията на Белия дом Терънс Белнап. Накрая тримата заедно поискали среща с президента.

Анулираните чекове били представени в Овалния кабинет, след което се взело решението Калхун Барнс също да бъде анулиран. В един момент от дискусията било решено Мерил Бенедикт — говорителят на Белия дом, да проведе спешна операция по разсейване на всякакви слухове за водещата кандидатура на Барнс, вероятно с помощта на завоалирани подмятания за миналото, настоящето, а може би и бъдещето на въпросния магистрат.

Маргарет се обърна към мен и вдигна чашата си. Взех я и тръгнах към бара, подхвърляйки през рамо:

— Съпругът ви как разбра, че има проблеми с кандидатурата?

— Отново го повикаха във Вашингтон, този път за среща с министъра на правосъдието. На нея е бил уведомен, че не само отпада от надпреварата за Върховния съд, но и ще бъде съден. Била образувана специална комисия за разследване, въпреки че разполагали с достатъчно доказателства, за да поискат незабавната му оставка от федералния съд.

— Той подаде ли я?

— Не. В първия момент бил шокиран и много разстроен. Поискал едно денонощие за размисъл и молбата му била удовлетворена.

— След което се прибра у дома и сподели проблемите си с вас, така ли? — попита Джени. Изчака домакинята да кимне и добави: — А вие как реагирахте, Маргарет?

Настъпи тишина, изпълнена с колебание.

— Ами… Той беше много разстроен всъщност — буквално смазан. Аз… Аз му дадох възможност да изпусне парата. Плачеше като малко дете, крещеше и ругаеше. Казах му, че сърцето ми се къса за него, че това е адски несправедливо, а Филип е озлобен негодник. — Замълча за момент, а очите й се рееха някъде надалеч. — Казах, че няма страшно, ще преодолеем кризата. И му предложих да си легне. Той отвърна, че се нуждае от едно питие, тук, в кабинета. Сега ми се иска да го бях разубедила, но… — Втренчи се в Джени, после посочи гредата над главата си и столчето на колелца в близост до библиотеката. — Оттук го направи. В тази стая.

Бях дълбоко впечатлен от начина, по който Джени се справяше, от изкусно разиграната чувствителност и изострената й интуиция. Бях наясно, че профайлърите са майстори на разпита, а не само обучени да изготвят психологически портрети на убийците. Да, така е. И тук, както по време на война, само отличната подготовка може да доведе до добър резултат. Но на практика специален агент Марголд беше много повече, беше истинско дете-чудо. Тя положи ръка върху рамото на Маргарет Барнс и меко каза: