Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Мисля, че вече е време да обсъдим последните събития и да се опитаме да разберем защо Джейсън е поел по пътя, по който върви в момента.

Маргарет се замисли за момент.

— Според мен… Според мен върши това заради баща си.

— Мислите, че има някаква връзка с адвокатската кантора, основана от съпруга ви и Филип Файнбърг?

— О, да. При всички случаи.

— Бихте ли обяснили по-подробно?

Маргарет ме изчака да й поднеса питието, след което започна:

— Както вече споменах, отношенията между Калхун и Филип не се отличаваха с особена сърдечност. Партньорството им беше на базата на взаимната изгода и нищо повече. Мисля, че колкото по-богати и известни ставаха, толкова по-малко се харесваха и имаха нужда един от друг.

— В живота обикновено е така — кимна с разбиране Джени.

— Според мен Калхун и Филип много силно си завиждаха… — Замълча за момент, после добави: — И тази завист постепенно прерасна в омраза.

— Колко време бяха заедно?

— Петнайсет години, като последните четири-пет бяха истинска мъка и за двамата. Калхун непрекъснато се оплакваше от Филип, а аз отлично знаех, че и Филип не може да го понася. Седемдесетте години донесоха и промените. Шансовете на евреите в този град значително се подобриха. Филип го знаеше, знаеше го и Калхун.

— И се стигна до разрив, така ли?

— О, нищо подобно. И двамата бяха умни, пък и доста алчни. Умееха да се оправят във всякакви ситуации. Все пак Ричмънд е малък град, нали? Откритият разрив между тях би предизвикал нежелано внимание към делата на кантората, а и конкурентите им щяха да ги разкъсат. — Кратка пауза, после тя продължи: — В крайна сметка Филип беше този, който сложи точката.

— Как?

— По много оригинален начин. Един ден просто изчезна и повече не стъпи в кантората.

— Какво? Просто ей така?

— Да, образно казано. Прие поста на преподавател, който му предложиха от Юридическия факултет на Йейл. Мисля, че беше по гражданско право. Доста по-късно Калхун разкри, че Филип беше преговарял зад гърба му за партньорство с няколко големи адвокатски кантори на север. Провалила го пълната липса на опит в съдебната зала, а и той не искал да започва от нулата. Затова според мен е приел преподавателското място — един достоен начин на оттегляне. Заплатата му била никаква, но спечелените от частната практика пари били напълно достатъчни за удобен живот.

— След което, естествено, е обвинил Калхун.

— Ами… Мисля, че е точно така — кимна тя. — При това съвсем основателно. Аз самата бях убедена, че от Филип нямаше да излезе добър съдия. Беше надарен с гениален ум, но му липсваха очарование и такт. Не умееше дори да се преструва — както правеше Калхун. Ако искате откровеното ми мнение, и двамата бяха отвратително арогантни, но Калхун умееше да се прикрива.

— Има и още, нали? — подхвърлих.

— Между тези двамата винаги имаше още, мистър Дръмънд — осведоми ме Маргарет, отпи от чашата си и продължи: — Ще повярвате ли, че опитни адвокати като тях не бяха подписали споразумение за евентуална делба? И двамата инвестираха всичките си пари във фирмата, теглейки само за лични разходи. Останалото стоеше на служебната им сметка, за да се избегнат данъците. Това беше поредната брилянтна идея на Филип. Нима не съзирате иронията?

Очите й ни огледаха в бърза последователност сякаш за да се уверят, че разбираме за какво става въпрос.

— И в един момент Калхун просто реши да задържи парите.

— Как реагира Филип? — попита Джени.

— Като всички адвокати.

— Даде го под съд?

— Да, при това с огромна ярост. Делото се гледа в местния съд. Филип се защитаваше сам — нещо, което според мен беше фатална грешка. Но както вече споменах, той притежаваше огромно его, освен това подозирам, че винаги се е мислел за по-добър адвокат от Калхун. Естествено, Калхун го разкъса на парчета. Той подчерта пред съда, че Филип няма абсолютно никаква съдебна практика, окачествявайки го като „прославил се чиновник“.

— Затова не е прието адвокатите да се защитават сами — коментирах аз.

Но тя не прояви интерес към прозрението ми, а погледна към Джени и каза:

— По-късно Филип се закле, че Калхун е уредил делото да се гледа от съдия, с когото поддържа близки отношения. Твърдеше също, че не е имал достъп до архивите на фирмата, а Калхун е представил в съда фалшифицирана регистрация, според която Филип никога не е бил пълноправен партньор.

— И не получи нищо, така ли?

— О, не, мистър Дръмънд. Съвсем не беше нищо. Искът му беше за четири милиона долара, но получи трийсет хиляди.