Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Престани, Шон! — спря ме Джени. — Нима не разбираш, че това е огромен шок за Маргарет?

— Права си. Всъщност аз адски я съжалявам. Горкичката Маргарет! Бедничката Маргарет Барнс! Какво толкова съм се загрижил за съпругите, родителите и децата на онези шестнайсет души, които синът й уби днес? Какво да кажа за мисис Лари Елуд — съпругата на шофьора на Терънс Белнап, когото открихме тази сутрин овъглен, след като Джейсън му беше пуснал няколко куршума в черепа? — Пауза. — Или за агент Джун Лейси, колежка на Джейсън, която следващата седмица трябваше да се омъжи? Но това няма да стане, защото тази сутрин Джейсън й вкара един куршум в гърлото…

Маргарет Барнс буквално се пържеше на стола си. На лицето й се появи виновно изражение, от което можеше да се заключи, че разбира действията на Джейсън, че нещо в това семейство е създало или видоизменило съзнанието на младия човек по начин, който прави възможен всеки един от зловещите сценарии, които й описвах.

Джени положи ръка на рамото й и меко каза:

— Маргарет, ние трябва да открием Джейсън. Ако не го сторим, утре сутринта той ще се превърне в обект на най-мащабното издирване в американската история. Ние сме единствената му надежда да остане жив!

— Надявам се тази жена да не проговори! — хладно рекох аз, обръщайки се към партньорката си. — По-добре да застрелят копелето!

— Седни си на мястото, Шон — заповяда тя. — И си дръж устата затворена!

Подчиних се.

Маргарет Барнс оглеждаше помещението с безумен поглед. Ако имаше пистолет и въже и ако крайниците й бяха в ред, тя без никакво съмнение щеше да преметне примката около шията си и да натисне спусъка. В този момент се почувствах толкова засрамен от това, което бях причинил на бедната жена, че бях готов да я последвам.

— Човешката психика е крехко нещо, Маргарет — започна Джени. — Всички знаем, че Джейсън е искал да води достоен и почтен живот. Знаем и друго — че е бягал от нещо, от някакво страшно чудовище. — Помълча малко, сетне тихо добави: — Явно не е избягал достатъчно далеч.

Стресната от това прозрение, Маргарет Барнс се обърна да я погледне. Разбира се, добрият следовател трябва да намери общ език с обекта на разпита. Родителите на убиеца са обременени от силно чувство на срам и отчаяно търсят извинение за постъпката му, утеха и дори опрощение.

— Не ви обвинявам, Маргарет — все така тихо добави Джени. — И никой не бива да обвинява, особено вие самата…

— Но вие не можете… Вината не е негова…

— А на кого е вината, Маргарет?

Домакинята не отговори.

— Маргарет, помогнете ни да разберем!

Мисис Барнс отпи глътка шери, а от изражението й беше ясно, че и тя самата едва ли е в състояние да направи някакъв смислен анализ.

— Той… Неговото детство…

— Бил е лишен от майчини ласки?

— Да. А съпругът ми… Той беше доста властен… И много строг…

— Знам, че е трудно, Маргарет — насърчи я Джени. — Но Калхун е мъртъв и вече не може да ви причини зло… Никога! — Обърна се и спря магнетофона, след което прошепна: — Обещавам ви всичко да си остане между нас, каквото и да е то…

Знам защо го направи, но изключването на магнетофона беше кофти ход. Същевременно си дадох сметка, че Джени се насочва към нещо, което тотално бях пропуснал. Фактически то не беше само едно, затова бях любопитен да видя за какво точно става въпрос.

— То ще излезе наяве — прошепна Джени. — Вече не може да остане скрито… Разкажете ни, заради самата себе си. И заради Джейсън…

Мисис Барнс мълча дълго време, после наведе глава и изломоти:

— Не можете да си представите…

— Добре… Аз не искам да си представям каквото и да било. Искам да го чуя от вас. След което и вие ще се почувствате по-добре.

Маргарет Барнс се беше втренчила в лицето на Джени, но не беше ясно дали разбира какво й се говори.

— Започнете с истината за счупения ви гръбнак.

Домакинята неволно се сви на стола си.

— Не искам да говоря за това!

— Напротив, искате — тръсна глава Джени. — И винаги сте искали, нали? Направете го заради Джейсън, дължите му го.

Само две минути по-рано Маргарет Барнс беше научила, че синът й е убиец маниак; че двама агенти се бяха появили тук, за да разбият душата й; че тя ще се превърне в най-засрамената майка в държавата и че по всяка вероятност ще прекара остатъка от живота си в затвора. Разпитите са деликатна работа. Всеки опитен следовател ще ви каже, че в хода им настъпва един повратен момент (без задължително да е кресчендо), след който обектът или излива всичко, което таи в душата си, или всичко преминава в ръцете на адвокатите. И мисис Барнс потвърди това, като се обърна към Джени и попита: