Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Разбирам — обади се Джени. — Достатъчно трудно ви е било да отгледате и само… Извинете, как беше името на сина ви?

— Джейсън. Джейсън Нейтън… За щастие Калхун беше изключителен баща. Много внимателен, много активен при определяне насоките в живота на Джейсън. Двамата бяха изключително близки.

— Това е доста необичайно — подхвърли Джени.

— Необичайно ли?

— Човек на кариерата да отгледа детето си сам. Особено в онези години.

Очевидно се бяхме натъкнали на скрита жица в алармената инсталация на психиката й, защото тя вдигна вежди и остро попита:

— Защо се интересувате от всичко това?

— Нямаме особени причини — свих рамене аз, после настоятелно добавих: — А какво стана с кантората?

— Мисля, че не съм готова да отговоря на този въпрос — отсече тя, заби очи в моите и попита: — Всъщност какво точно търсите тук?

Никой от нас не отговори. Тя помълча малко и добави:

— Реших, че… Или поне очаквах…

— Какво очаквахте? — хвана се за думите й Джени.

— Ами… Нещо във връзка с компрометирането на съпруга ми. Нещо за онзи, който го доведе до самоубийство, злоупотребявайки с властта на вашето Бюро. Който безсрамно излъга…

— Разкажете ни за него — рекох.

— Не, не! — повиши тон тя и главата й рязко се повдигна. — Мисля, че отговорих на достатъчно въпроси. — Изглеждаше объркана и разстроена, но въпреки това успя да се овладее достатъчно, за да ни отреже: — Трябва да напуснете дома ми. И двамата, веднага!

Погледнах към Джени. Стана ми ясно, че първо действие е приключило току-що и завесата вече се спускаше. Дойде време за второ действие, в което Маргарет Барнс щеше да получи пословичното коляно в топките.

— Мисис Барнс, ние сме тук по заповед на директора на ФБР и няма да си тръгнем! — отсякох аз.

— Мисля, че грешите — озъби се тя. — Това е моят дом и аз имам…

— Млъкнете и слушайте! — рязко я прекъснах аз, забих очи в нейните и започнах: — Днес, в шест и двайсет сутринта, бяха убити началникът на канцеларията на Белия дом, съпругата му и четирима агенти на тайните служби. Също днес, но следобед, на околовръстната магистрала на Вашингтон беше убит президентският говорител, а в последвалата верижна катастрофа намериха смъртта си още седем напълно невинни граждани. — Жената примигна, в очите й се появи объркване. Явно не можеше да направи връзката, затова побързах да й помогна: — Броени минути по-късно е бил убит и Филип Файнбърг, бившият партньор на съпруга ви. Разкъсан на парчета от бомба, взривена пред входа на дома му.

— Файнбърг? Аз не зная какво…

— Напротив. Мисля, че се досещате.

Тук се намеси Джени:

— Агент Джейсън Барнс, вашият син, е изчезнал безследно вчера следобед веднага след като се е освободил от дежурство. Искаме вашата помощ, за да го спрем, преди да извърши нови убийства.

Взрях се в посивялото лице на Маргарет Барнс и разбрах, че първоначалното ми предчувствие се беше оказало вярно. Току-що я бяхме лишили от спокойствието на нощния сън, а твърде вероятно бяхме разбили и последните останки от един и без това нещастен живот.

Маргарет Барнс остана неподвижна, в състояние на лек шок. В рамките на следващите няколко секунди тя или щеше да изпадне в истерия, или да скочи с главата надолу в мрачната бездна на отчаянието. При подобни ситуации разполагаш с не повече от три минути, за да разсееш обекта и да го тласнеш към по-разговорчиво състояние. Не успееш ли, той просто ще млъкне. Точка.

Спогледахме се с Джени. И двамата знаехме какво трябва да направим, но още по-важно беше, че знаем кой какво трябва да направи. Аз самият не бях особено ентусиазиран, но по силата на темперамента и моята алфа неустоимост изборът падаше именно върху мен.

— Чувате ли ме, мисис Барнс? — попитах аз, леко привеждайки се напред. След което директно заковах: — Синът ви е убил шестнайсет души!

Тя гледаше някъде в пространството и с нищо не показваше, че думите достигат до съзнанието й. Наложи се да повиша глас:

— Убийството на семейство Белнап е работа на вътрешен човек. Джейсън е бил член на охранителния екип и притежава нужната проницателност, а отпечатъците от неговите обувки са открити на местопрестъплението. Освен това разполагаме с твърда доказателства, че е имал достъп до специалните оръжия, с които са ликвидирани както президентският говорител, така и съдията Файнбърг.

Дадох й малко време да обработи информацията, след което й предложих още една порция полулъжи: