Брайън Хейг - Убиецът на президента

Това е и главният проблем на южняшкото разбиране за семейни традиции и наследство. Ако миналото е снежнобяло — добре. Или поне аз така си мисля. В противен случай е все едно да си се родил с десет тона лайна на гърба. При тези хора миналото никога не е минало. И това по някакъв начин бе спомогнало за изграждането не само на Калхун Барнс, но и на Джейсън Барнс.

— И моето семейство е старо, с добър произход — продължи мисис Барнс. — Много хора бяха убедени, че Калхун и аз си подхождаме.

— Той е бил много хубав мъж — подхвърли Джени.

— Така е — кимна домакинята. — Но беше и още много неща, Дженифър. В университета играеше футбол и беше сред най-добрите. По-късно предпочитанията му се изместиха по посока на тениса и голфа. Да не говорим за ума му, който сечеше като бръснач. Още като студент го засипаха с оферти, идващи от най-престижните съдии и юридически кантори от Атланта до Ню Йорк. — Тя извърна глава към Джени и попита: — Вие юристка ли сте? Доколкото ми е известно, много агенти на ФБР имат юридическо образование.

— Не, моята специалност е психиатрия — отвърна Джени.

— Това също е интересна област — кимна мисис Барнс, но пренебрежението й ясно си пролича.

Джени замълча, а аз се запитах какво ли й минава през главата в този момент.

Мисис Барнс помълча малко, после продължи:

— Една седмица след като Калхун си взе държавния изпит, ние двамата минахме по пътеката в параклиса на колежа „Сейнт Кристофър“, където беше учил. Това стана през 1965 година. Него го възприемаха като много добра партия, а мен — като късметлийка. Но Калхун не искаше да работи за някой от известните съдии, не го блазнеха и големите кантори.

— Защо? — обадих се аз.

— Предполагам, защото и двамата не бяхме склонни да напуснем този град, независимо какви пари ни предлагаха.

Това прозвуча като красив и малко сантиментален спомен, но ние с Джени едновременно кимнахме. Разбира се. Парите, които са искали, са се намирали тук, в този град.

— Според мен Калхун нямаше желание да премине през задължителния за всички млади юристи стаж, нито пък държеше да бъде нечий помощник. Той беше гладен за работа, амбициозен и нетърпелив. Така стигна до решението да започне частна практика, за да изпревари всички.

— Бих казал, че е имал нужда от партньори — подхвърлих с надеждата да се измъкнем от ямата на носталгията.

Тя спря поглед върху лицето ми, помълча малко, после кимна.

— Прав сте, мистър Дръмънд. На всичкото отгоре той познаваше подходящия човек. Отличникът на целия юридически факултет.

— Филип Файнбърг — промърморих аз и посочих с пръст крайната снимка на стената.

— Да, Филип…

— Добър избор.

Тя не обърна внимание на забележката ми, а отпи глътка шери и се зае да изучава тавана.

— Отношенията им бяха някак… някак неравностойни, поне в началото…

— Защото Файнбърг е бил евреин? — изстрелях аз.

Тя кимна.

— Ние винаги сме били по-прогресивни от Селма (централната част на щата Алабама, известен с верската нетърпимост на своите жители католици), но по онова време… По онова време в този град беше някак комплицирано да си евреин. Бизнес се правеше главно на игрището за голф и по приемите, а Филип някак не… Надявам се, че ме разбирате.

Разбирахме. На мен лично ми беше ясно, че човек с биографията и консервативните разбирания на Калхун не би могъл да стане партньор с един социален парий в знак на щедрост или пък, за да коригира някаква социална несправедливост.

Както и да е. Продължихме да играем ролята на слушатели, за да научим как Калхун носел Файнбърг на здравия си гръб, как се възползвал от всички предимства на потеклото си, омайвал на чашка хората, превръщайки десетки от тях в свои клиенти. И се получило. „Барнс и Файн“ — юридическата кантора с умно и деликатно избрано име, започнала да трупа авторитет, успехи и благосъстояние (точно в този ред).

Химията между партньорите основатели била несъвършена и между тях често припламвали искри, но алчността играела ролята на афродизиак. Калхун ловял рибата, а Файнбърг я изкормвал и режел на филета, заврян като плъх в задната канцелария и скрит зад умно съкратеното си име. Върху гениалните му рамене се стоварила тежестта на предварителните проучвания, разследването, разпитите и подготовката за съдебната фаза. За Калхун останала ролята на съдебната акула, която трупа успех след успех и разбива на пух и прах обвинения и свидетелски показания. Не след дълго той успял да си спечели престижното прозвище „умен скандалджия“, което по тези места винаги се е ценяло високо. Интересно е да се отбележи, че Файнбърг не стъпил нито веднъж в съдебната зала, с изключение на случаите, при които се налагало да внесе получено в последния момент доказателство или да помогне на Калхун при мъкненето на тежките адвокатски чанти.