Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Как реагира той?

— Каза, че ще ми предостави.

— И го направи.

— Седмица по-късно, по време на един коктейл в Джорджтаун, той ме дръпна настрана и ми предаде анулираните чекове. Аз ги предадох на твоята служба.

— Било е преди назначението ми — уточни Джени. — Кой от моята служба ги пое и как беше процедирано?

Таунзенд се замисли за момент.

— Джон Фиск, твоят предшественик. Първата му работа беше да възложи проверка за автентичност.

— И чековете бяха проверени, така ли?

— Да.

— Наистина ли се оказаха изтеглени от семейната сметка на Калхун?

— Да. Това ни принуди да назначим втора работна група за проверка на съдиите, чиито имена фигурираха върху тях. Двама бяха покойници, и двамата починали от естествена смърт, а третия открихме в един старчески дом във Флорида. С Алцхаймер в напреднал стадий. Абсолютно сенилен.

— След което предадохте пакета в Белия дом?

— Не. Предадох уликите на министъра на правосъдието. Присъстваше неговият служител Мийд Евърхил. Направихме преглед на това, с което разполагахме. Становището на Евърхил беше, че налице са достатъчно доказателства, за да възбудим наказателно производство.

— А после стигнахте до Белия дом, така ли?

— Да, едва тогава.

— Освен президента, юридическия му съветник, началника на канцеларията на Белия дом, министъра на правосъдието, Мийд Евърхил и евентуално говорителя на Белия дом, кой друг беше в течение?

— Тя — отвърна Таунзенд и посочи с пръст мисис Хупър.

Мисис Хупър се размърда в стола си.

— Но моето присъствие би трябвало да е известно единствено на останалите участници в онова съвещание. Аз… Джейсън Барнс не би трябвало да ме набележи за мишена.

— Не бъди толкова сигурна — поклати глава Таунзенд, след което се обърна към Уордъл: — Твоите хора знаят кой има достъп до Овалния кабинет, нали?

— Естествено.

— Води ли се присъствена книга?

— Винаги, но само за предварително насрочените заседания. Разбира се, някои любими служители като мисис Хупър могат да се появят там съвсем спонтанно.

— Ето, виждате ли? — кимна мисис Хупър.

— Но в тези случаи агентът на пост пред вратата на президента уведомява оперативния център — повиши глас Уордъл. — И имената на въпросните служители също попадат в книгата.

— Така си и мислех — кимна Таунзенд. — Възможно ли е Джейсън Барнс да е имал достъп до книгата?

— Не мога да го изключа. Той е разполагал с пропуск за оперативния център, а работещите там са му били приятели. Би могъл да прегледа книгата лично или да помоли някой приятел.

Останах с впечатлението, че на директора Таунзенд и на Чък Уордъл много-много не им пука за мисис Хупър, а самите им реплики бяха доста любопитни. Когато атовете се ритат, магаретата трябва да стоят настрана. В същото време Таунзенд не ми правеше впечатление на дребнав и отмъстителен човек. А това означаваше, че тук става нещо. Джени ми хвърли един полувъпросителен поглед, на който отговорих с леко повдигане на веждите. Това й беше достатъчно, за да се обърне към Таунзенд:

— Бихте ли ни обяснили как е било взето решението, сър?

— Ще ви обясня — кимна директорът. — По мое мнение обвиненията срещу Калхун Барнс бяха проблематични и доста спорни. Не разполагахме с живи или поне в нормално психическо състояние свидетели. Нямахме други веществени доказателства освен трите анулирани чека и думата на Филип Файнбърг, който обаче твърдеше, че не е присъствал при предаването на чековете, а е научил по-късно.

Дойде моментът да вкарам в действие адвокатските си умения.

— Всяко друго твърдение би го направило съучастник — подхвърлих аз. — Освен това имам чувството, че вие не сте повярвали на съдията Файнбърг, сър.

— Така е, не му повярвах. Отдалеч личеше, че изпитва люта омраза към Барнс. Затова бях малко обезпокоен от обвиненията му.

— А от мотивите му?

— Фактически и от тях. Първоначалните му обвинения бяха многопосочни. Интимни контакти със служителки в кантората, надуване сметките на клиенти и още куп такива неща. Аз имам доста голям опит с оперативните проверки и знам, че някои ги използват за разчистване на лични сметки — особено когато става въпрос за хора с високо служебно или обществено положение…

— Значи сте си помислили, че Файнбърг се опитва да унищожи Барнс?

— Как да кажа… Обвиненията, че Барнс е подкупил въпросните трима съдии, дойдоха доста по-късно и това ми се стори подозрително. — Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — Сега те имат смисъл, но тогава нямаха обяснение. Освен това той не ми каза как тези чекове са се озовали у него — което автоматично създаваше проблеми от юридическа гледна точка. Свързани най-вече с една доста дълга верига от проблеми с правата на достъп. Все пак си мисля, че тъкмо мотивите му най-много ме усъмниха. В този дух беше и докладът ми пред президента.