Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Ти си по-умна от него — рекох.

— Може би.

— Надхитри го.

— При тази игра понякога става така, че лисицата надхитрява бухала.

Тя ме дръпна за ръката, предизвиквайки леко завъртане на тялото ми. Така се озовахме лице в лице, на трийсетина сантиметра един от друг. Дъхът й имаше аромат на мента, хладният ветрец развя малко кичурче на челото й. Миришеше и изглеждаше съблазнително. Освен това беше безпомощна и в стресово състояние — факт, който със сигурност имаше отношение към обзелото ме мъчително и типично мъжкарско желание да бъда нейният закрилник. Съзнах, че съм привлечен, мъничко омаян и доста любопитен да разбера докъде може да стигне всичко това. Но аз си имах приятелка, да не говорим за старото правило, според което смесването на секса със служебните отношения винаги води до двойно прецакване.

Спомням си думите на една моя приятелка преди време, която твърдеше, че разликата между мъжете и жените е много проста: жената иска от мъжа да задоволява всичките й нужди, докато мъжът държи всички жени да задоволяват една-единствена негова нужда. Което не е вярно, разбира се. Просто не е вярно. Всъщност не знам.

— Това е мой проблем — рече тя. — Споделих го с теб, защото… Защото не искам да паднеш жертва в престрелката.

— Мога да се грижа за себе си.

— И така да е — усмихна се тя, — пази си гърба.

— Няма проблем. С Джордж съм се оправял и с една ръка!

Не знам защо останах с впечатлението, че мъжкарското ми ежене не мина, но тя все пак кимна и рече:

— А, да, бях забравила. Сборичкали сте се за някаква жена, нали? — Замълча в очакване на отговор, не го получи и добави: — Ти… Ти още ли си ангажиран с нея?

— А ти?

— Как да кажа. Събота вечер, но само с предварително обаждане.

— Имах предвид нещо по-специално.

— За мен ли става въпрос? Ама разбира се. По някой и друг ерген милиардер, неколцина нобелисти. Проблемът е, че във Вашингтон и околностите му просто не можеш да срещнеш интересни хора. — Реших, че се майтапи, а може би така отговаря на тромавите ми опити да се изплъзна. В следващия момент тя стисна ръката ми и попита: — Какво ще кажеш за себе си?

— О, при мен е малко по-сложничко.

— Така ли?

— Тя не е нещо специално — рекох след къса пауза аз. — Предполагам, че по тази причина и аз не съм длъжен да бъда… Разбра ли ме?

— Не знам какви са отношенията ви — поклати глава Джени.

— Аз също.

Което повдигна един вечно емоционален въпрос: има ли смисъл? На практика кариерата на Джанет и моята работа бяха на равно разстояние между Вашингтон и Бостън, като никой от двама ни не предприемаше стъпки за някакво сближение. Според мен това си е един доста многозначителен факт. Връзката ни беше от типа „понякога и от време на време“, предоставяйки ми много свободно време и прекалено голяма свобода. А всички знаем, че ръчичките без работа лесно стават пакостливи.

Разбира се, аз съм католик и като всички католици отдавам голямо значение на физическата вярност и онова там „докато смъртта ни раздели“. Както и на естественото му допълнение „или успея да се измъкна пръв“…

А на глас казах:

— Не бери грижа за тая работа.

— Че защо трябва да бера грижа? — вдигна вежди тя.

Дали не бях разчел погрешно някакъв сигнал?

— Ние сме партньори — усмихна се тя. — А партньорите не демонстрират лични чувства помежду си.

— Правилно. И тъй… Със сметана и захар ли пиеш кафето си?

— Изобщо не пия кафе. Аз съм по чая, предпочитам „Ърл Грей“, без добавки.

— Кръвна група?

— А-положителна. А твоята?

— Вода с лед.

Тя се засмя.

Но иначе нещата бяха доста сериозни. Из Вашингтон шеташе масов убиец, нейният шеф искаше да й прегризе гърлото, а моята ме пришпорваше. Въпреки това стоях насред паркинга като истукан, главата ми се въртеше и се правех на идиот.

Беше крайно време да сменим темата.

— Ричмънд — рекох.

— Точно така — веднага ме разбра тя. — Какво знаеш за съдията Калхун Барнс?

— Това, което спомена шефът ти — че е бил в списъка на кандидатите за следващия състав на Върховния съд.

— Защо използваш минало време?

— Защото е покойник.

— О. Трябва да е бил добър съдия.

— Съдиите винаги са в полезрението на публиката. В един материал за него прочетох, че е фанатичен привърженик на реда и законността, ултраконсервативен и стриктен, брутален по отношение на престъпниците. Страхотен пич в очите на прокурорите, чудовище за обвиняемите и техните адвокати.

Тя вдигна глава, очите й срещнаха моите.