Брайън Хейг - Убиецът на президента

Той понечи да каже нещо, но после се отказа, завъртя се на токове и си тръгна.

Върнах се в заседателната зала, където Джени кротко говореше по мобилния си телефон. Прекъсна разговора в мига, в който ме зърна. Вероятно съм имал виновен вид, тъй като тя ме дари с един продължителен поглед и попита:

— Заради мен ли беше всичко това?

— Не знам за какво говориш — избъбрих.

— Не те бива в лъжите.

— От това наистина ме заболя, Джени — направих гримаса аз. — Забрави ли, че съм адвокат?

— Хайде, стига вече! — засмя се тя. — Добре, спирам. И веднага ще ти кажа за какво става въпрос: Джордж искаше да разбере дали го харесваш. Мисля, че е малко… как да кажа… увлечен по теб.

В отговор получих един не много приятелски удар в рамото.

— Нищо подобно! Казал ти е, че съм коварна кучка, и те е предупредил да си пазиш задника. Вярно ли е?

Предполагам, че съм изглеждал доста изненадан.

— Вече ти казах, че съм умна — засмя се тя.

— Но…

— Виж какво, не ми е за пръв път. Мийни започна тая извратена игра в деня, в който бях назначена при него.

— Защо?

Тя се замисли за момент, после попита:

— Добре ли познаваш Джордж?

— Гледам да не си изпускам сапуна, когато и той е в банята.

Тя избухна в смях, после ме хвана за ръката — един изненадващо интимен жест, и ме поведе по коридора. По неизвестни причини мислите ми се насочиха към Джанет и Бостън, вследствие на което ме прониза абсолютно незаслужено чувство за вина. Искам да кажа, че всичко беше напълно невинно — просто двама колеги, които по стечение на обстоятелствата се различават по няколко жлези, си разменят незначителни фрази в коридора на едно държавно учреждение. Ако оставим привлекателността й настрана, отношенията ни наистина бяха абсолютно професионални. И двамата бяхме толкова затрупани с работа, че всяка мисъл за секс би ни се отразила фатално.

Между другото, от агент Марголд се излъчваше много приятен аромат. Вече не беше лимон, а по-скоро нещо наподобяващо лавандула. Нещо, което определено съблазняваше. Искам да кажа, че цветята и сексът просто си отиват — така както си отиват шоколадовият сироп и сладоледът. Защо иначе мъжете ще поднасят цветя на дамите си? Ама тъй де…

— Джордж има изградена репутация в Бюрото — отбеляза Джени. — Смятат го за страхотен агент — умен, съвестен и изобретателен. Разкрил е няколко тежки престъпления и това е било забелязано където трябва.

Усетих, че не се нуждае от моите коментари, и си замълчах.

— Но успехът му се отрази зле — продължи тя. — Качи му се в главата, тъй да се каже. И днес Джордж е обсебен от собствените си постижения. Или вманиачен.

— Продължавай.

— Преди няколко месеца, когато се отвори вакантно място за СОА, кандидати за него бяхме аз и един агент, който беше по-старши от мен. Освен това той вече беше назначен във вашингтонския офис, беше добре запознат с местните нрави, а и шефовете го познаваха. Мълвата донесе, че страшно много се натискал да получи мястото. — Замълча за момент, после добави: — А аз пуснах слуха, че мястото не ме интересува.

— Защо?

— Защото бях на мнение, че колегата го заслужаваше повече от мен и ще се справи по-добре. Но истинската причина беше Джордж.

— Още едно защо? — подхвърлих аз.

— Сбъркана химия. Нямаше как да се получи.

— Но защо?

— Нека свърша — тръсна глава тя. — Джон Фиск получи мястото, а няколко месеца по-късно умря.

— От естествена смърт или при изпълнение на служебния си дълг?

— Нима в нашия бизнес има естествена смърт? Просто се появил в мерника на някакъв снайперист.

— Не си спомням подобен случай — промърморих аз.

— Няма и как да си спомниш. Случи се на някаква конференция в Сан Франциско. Голяма новина за тамошните медии, четвърта страница в тукашния „Поуст“.

— Аха.

— По ирония на съдбата конференцията била на тема „Нови методи в борбата срещу снайперистите убийци“. Излязъл от хотела да закуси и някой му вкарал два куршума в челото, използвайки далекобойна карабина с оптичен мерник.

— Бас държа, че това е оживило дебатите — промърморих.

— Не съвсем. Същата сутрин Джон трябвало да изнесе основния доклад.

— Голяма дупка в дневния ред значи…

— В Джон също.

— Вярно. Но да гръмнеш полицай, който участва в полицейска конференция, е малко… Между другото, хванаха ли убиеца?

— Още е на свобода — отвърна тя. — Но подозираме кой е.

— Имам алиби за уикенда — вдигнах ръце аз.

Тя отново ме смушка в рамото.