Брайън Хейг - Убиецът на президента

Разбира се, предпочетох да не споделям мислите си с Филис. Когато посочиш очевидното на умен човек, той неизбежно започва да те мисли за глупак.

Както и да е. Приключихме с Филис, след което реших да демонстрирам дискретност и да споделя тези последни новини с Джени. За целта излязох през вратата, но отвъд нея се сблъсках с Джордж, който сграбчи ръката ми и промърмори:

— Ние с теб трябва да си поговорим, насаме!

Сведох очи към ръката му.

Изтекоха около две секунди в напрегнато мълчание, след което той я свали и се отдръпна. Направи няколко вдишвания и издишвания, усмихна се и подозрително любезно подхвърли:

— Просто си мисля, че трябва да проведем един малък конфиденциален разговор.

— Хубаво — рекох.

Джордж ме поведе по коридора, свърна зад ъгъла и спря. Явно искаше да бъдем не само далеч от ушите на останалите, но и от очите им. Завъртя се кръгом и двамата се озовахме очи в очи, на трийсетина сантиметра един от друг. Той беше наежен и очевидно ядосан, затова не бях сигурен дали иска да ме целуне, или да ми фрасне един. Между нас казано, предпочитам юмрука му.

Но Джордж не направи нито едното, нито другото. Забил очи в лицето ми, той заплашително изръмжа:

— Трябва ли да ти повтарям колко мразя да ме злепоставят пред Таунзенд?

— Вероятно точно толкова, колкото аз мразя да ми крадат заключенията — отвърнах аз.

Джордж изобщо не се смути, нито пък прояви особен интерес към обвинението в недостойно поведение.

— Виж какво — рече. — Знам, че беше тя.

— Денят беше тежък, Джордж — прозях се аз. — Имаше доста трупове. Свърши ли?

Той явно реагираше на някакъв гневен импулс, защото му беше необходимо време за координация между мисълта и словото. В крайна сметка ме дари с усмивка, която би трябвало да мине за дружелюбна.

— Виж какво, Шон, давам си сметка, че отношенията между нас са малко… хм… комплицирани.

— Какво им е комплицираното, Джордж? Ние просто не се харесваме.

— Аз те харесвам.

Втренчих се в него и вероятно съм изглеждал доста странно, защото той се разсмя. Представяте ли си?

— Добре де — рече. — Възхищавам ти се. И ти завиждам за шестото чувство, за начина, по който разгадаваш това, което става в главите на престъпниците.

— Трябва ли да кажа „благодаря“?

— Май да, защото си ми много задължен. Аз бях този, който настоя за назначението ти в специалния екип.

— Колко щедро от твоя страна!

По всяка вероятност сарказмът ми бе оценен, защото той отговори:

— Можеш да мислиш каквото си щеш, но наистина беше така. Ако се представиш добре, непременно ще бъдеш забелязан.

— Бас държа, че е така. Но доколкото си спомням, последния път аз бях този, който ти издейства повишение.

— Този път ще е друго, не се тревожи. Този път ще летят нашивки и медали.

Не се тревожех, разбира се. Само дето си спомних за Джун Лейси, която бе пропуснала сватбата и живота си; за камарата трупове на магистралата; за току-що предалия богу дух член на Върховния съд. И ми стана ясно, че времето за награди и повишения е безвъзвратно отминало, независимо от крайния резултат.

Но Джордж очевидно не мислеше така.

— Тя иска мястото ми — информира ме той. — И е готова на всичко, за да го получи. Кове интриги и умишлено ме проваля.

— Защо би трябвало да ми пука? — сбърчих вежди аз.

— Не е нужно, особено в духа на отношенията помежду ни — съгласи се той. — Но приеми това като предупреждение. Ако ти ме подкрепиш, и аз ще те подкрепя. Ти си умник, нали? А умниците са умници, защото не се включват в отбора на губещите.

— Предупреждаваш ли ме? — вдигнах вежди аз.

— Не искам да се объркаш — отвърна с нещо като усмивка той. — Нито пък да си направиш погрешни изводи.

— Иначе какво? — предизвикателно подхвърлих аз.

Усмивката му се стопи.

— Извади си главата от задника, Дръмънд! Предлагам ти добър съвет и добра сделка. Подкрепиш ли ме, ще получиш и моята подкрепа. Не искам кой знае какво — само да ме предупреждаваш какво е намислила. До гуша ми дойде от изненади.

Аз пък не обичам да ме заплашват. И решително не харесвам Джордж. Предполагам, че не му е убягнала една малка подробност — същата, която не убягна на мен: между нас за втори път заставаше жена. Образно казано, разбира се.

Ако бях любител на сапунените сериали, вероятно щях да зная как да се измъкна от тази ситуация. Което, между другото, съвсем не е сигурно.

— Благодаря за лекцията и за съветите — обърнах се към Джордж. Което на практика означаваше „върви на майната си“.