Таунзенд се обърна към Джордж и навъсено изръмжа:
— До сутринта да си открил откъде са докопали военните амуниции!
Джордж мълчаливо кимна.
— Няма да е зле, ако се опиташ да разбереш с какви други оръжия разполагат — добави Филис.
Таунзенд прие мъдрото допълнеше с отсечено кимане.
— Това би ни позволило да преценим какво още биха могли да направят, а също така и рисковете, на които сме изложени.
Всички си представихме този миг. Ако убийците разполагат с противосамолетни ракети „Стингър“, значи господин президентът трябва да използва влак. Но ако имат още противотанкови снаряди, дори Овалният кабинет престава да е сигурно място. А в случай че имат антракс или атомна бомба в куфар, всички ние трябва да си търсим извинение за спешното напускане на града.
Приключил с Джордж, Таунзенд се обърна към Джени и нареди:
— Изпратете някого в Ричмънд. Искам мисис Калхун Барнс да бъде разпитана още тази вечер. — В гласа му се доловиха стоманени нотки. — Сега задачата ни е да водим разследването със същата скорост, с която убийците реализират своите планове. Федералното правителство няма репутацията на бърза институция, но аз ви призовавам да опровергаете това мнение. И още нещо: утре сутринта искам да имам определена представа за неговите съучастници.
Каза „съучастници“ така, сякаш вече нямаше съмнения или колебания относно намеренията на Джейсън Барнс. Между стените на тази зала Барнс вече беше Злодеят.
Аз обаче не бях толкова сигурен. Според мен проблемът на ФБР е там, че те непрекъснато гонят и залавят престъпници, докато аз — бившият защитник по наказателни дела, бях използвал по-голямата част от кариерата си, за да ги освобождавам. Всичко е въпрос на умствена нагласа.
Помнете правилото фифти-фифти, непрекъснато ни повтаряше един стар и уважаван професор по наказателно право. В момента, в който шансът ви за успех е фифти-фифти, вероятността да се провалите е някъде около 90 процента.
Директорът Таунзенд погледна в моя посока и добави:
— Дръмънд, ти ще имаш грижата за това…
Тъй де.
С тази злощастна забележка приключи и официалната част на заседанието. Хората станаха от масата и завързаха неофициални разговори, главно в посока на взаимното информиране.
Забелязах, че Мийни беше затиснат в ъгъла от шефа си. Веднага ми стана ясно, че ще се решава съдбата му. Застанал мирно с ръце по въображаемите кантове на панталона, Джордж стоически посрещаше острите думи на директора, изстрелвани с ръце на кръста, от позиция „вирната брадичка“.
Какво ли не бих дал, за да чуя съдържанието на този разговор.
Мисис Хупър от Белия дом се оказа затисната в противоположния ъгъл, навела ухо към пъргавия дребосък Джийн Холдърман, който все още се бореше да открие смисъла на присъствието си в тази зала. Проблемът, който очевидно решаваха, беше как да залеят нищо неподозиращата общественост с този порой от лоши новини. С нетърпение очаквах сутрешните новинарски емисии на телевизионните канали просто за да видя до коя измама са прибягнали. Живо си представих говорителя, който чете с плътен глас:
Тази сутрин Белият дом съобщи, че след консултации с кмета на Вашингтон се е взело решението всички държавни служители да вземат активно участие в един интересен експеримент на пътната полиция и да пътуват за работа по различни от обичайните маршрути. — Пауза. — Останалите новини: В местните магазини се наблюдава засилен интерес към бронежилетки и блиндирани автомобили.
Единствен Уордъл не беше мръднал от мястото си, но около него беше пусто. Никой не проявяваше желание да разисква проблеми с него, да обмени информация, а дори и да му предложи някое производно на брома. Според мен той за пръв път в живота си започваше да схваща, че любимите му тайни служби са потънали в най-малко половин метър рядка субстанция, която децата наричат „а̀ко“. Между другото прелистваше папката на Джейсън Барнс и търкаше чело. Виждал съм шокирани от експлозия на артилерийски снаряд войници, които изглеждаха много повече в час. Фактически той се питаше колко по-гадно може да стане. Много по-гадно, Чък. Достатъчно е да отчетеш факта, че Барнс познава в детайли процедурите по охраната на президента, за да разбереш, че най-лошите ти кошмари все още предстоят.
Повъртях се още малко, очаквайки текущите заповеди на Филис. И те не закъсняха, но звученето им съвсем не беше приятелско. Ако беше казала нещо от сорта „Страшно съм впечатлена от детективските ти качества, Шон — както в къщата на Ястреба, така и на магистралата. Моля да ме извиниш за грубостта, но едва сега си давам сметка, че ти наистина си много добър специалист“, със сигурност щях да й засвидетелствам верността си. Но тя измъкна един мобилен телефон от дамската си чанта, показа ми с кой бутон се включва и хладно ме посъветва да се обаждам често, защото това щяло да се отрази добре на кариерата ми. Трябва да ви кажа, че госпожата беше бясна. Наистина бясна. Дори ме заплаши, че ще иска писмени доклади. Сърдечно благодаря, рекох си наум аз. Предпочитам отровната пура.
Читать дальше