Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Аз… Аз не мога да повярвам на такова нещо! — заекна Уордъл. — Джейсън Барнс е великолепен агент, абсолютно лоялен! Той няма никакви мотиви и аз… аз… аз няма да седя тук и да гледам как се готвите да го линчувате!

Ако оставим настрана конвулсивния синтаксис на мистър Уордъл, аз искрено се възхищавах на усилията му да спаси задника на Барнс. Разсъждавайки в посока задници, неволно стигнах до заключението, че ако собственият ми позлатен орган със същото наименование беше на пангара, едва ли щях да демонстрирам племенна вярност към някой от присъстващите в тази зала. Разбира се, и обратното беше вярно: никой от присъстващите нямаше да си мръдне пръста в моя зашита. Хвърлих един поглед по посока на Филис, но тя изглеждаше напълно погълната от гледката на смутения мистър Уордъл. Преместих очи върху Джени, която кимна и ми се усмихна. Ей на това му се вика добро момиче, казах си аз и отвърнах на усмивката й.

Наистина имах нужда от малко приятели. Давах си сметка, че ако не постигнем бърз напредък, нещата ще поемат в доста грозна посока, а аз съм най-младши по чин в целия отбор. Във Вашингтон действа неписан закон, който гласи: На дъното винаги е по-самотно, отколкото на върха.

Както и да е. Още преди да се е размирисало, директорът Таунзенд отново показа, че има качества.

— Никой не се готви да линчува Джейсън Барнс! — отсече с авторитетен тон той.

Изявлението му беше посрещнато с масово кимане — знак, че сме готови да възстановим разбирателството помежду си.

Таунзенд помълча малко, после натъртено добави:

— Липсата на доказателства невинаги означава доказателство на липси. До този момент чух само косвени улики…

Масовото кимане заплашваше да се превърне в досаден навик. Но духът на единодушие отново се върна в залата. Директорът вдигна глава, огледа присъстващите и без капка ирония попита:

— Някой може ли да ми каже какво знаем за този Джейсън Барнс?

Реакцията на Джени беше светкавична. Вероятно подготвена за този конкретен въпрос, тя започна да разказва стегнато и точно за нашите наблюдения и открития в дома на Джейсън, за личните му навици и чудатости. Мъдро пропусна дори да намекне, че този човек отговаря съвършено точно на стереотипа за решителен, организиран и безмилостен убиец, който всички ние търсехме, вероятно за да спести допълнителното унижение за мистър Уордъл.

— Направих копия на личното му досие в тайните служби — каза тя и протегна ръка към куфарчето си. — Нали нямате нищо против да ги разпространя сред присъстващите?

Стана и тръгна да обикаля масата, разпределяйки тънките папки с подробностите от личния и професионалния живот на Джейсън Барнс. Мистър Уордъл идиотски отказа да запази мълчание и продължи да мърмори под нос думички като „предубеденост“, „прибързани заключения“ и бог знае още какво.

Персоналните досиета приличат на затворнически архиви — колкото по-дълго лежиш, толкова по-дебела е папката ти. Но след едва две години служба на негово величество информацията за Барнс беше оскъдна и суха, без да илюстрира или просветлява: бял мъж, възраст, научни степени, височина, тегло — такива неща. Папката съдържаше и годишните атестации, направени от прекия му началник мистър Кини, върху които задържах вниманието си. Той ги беше определил като „изключителни във всяко отношение“.

Интересно беше, че поради службата си в морската пехота и „забележителния си потенциал“ Джейсън беше прескочил задължителните за всеки новак проверки и бе получил директно назначение в охранителните екипи. Два пъти беше носител на високопрестижната награда „Агент на месеца“. В папката бяха приложени и благодарствени писма от двама административни ръководители, които хвалеха изключителната му работа по време на едно пътуване до Калифорния и друго в някаква африканска страна.

На хартия този човек изглеждаше добросъвестен професионалист и смелчага, който дори не се нуждае от бронезащитна жилетка.

Отделих няколко секунди, за да разгледам снимката му. Джейсън Барнс изглеждаше доста добре — високи скули, правилни черти, тънки устни и дълбоко разположени, очи, на цвят сиви или светлосини. Кестенявата му коса беше подстригана късо, безупречно сресана. Дори веждите му изглеждаха прилежно пригладени, косъм по косъм.

На пръв поглед този човек не би трябвало да има проблем с жените, повечето от които с удоволствие биха споделили леглото му. Но ако оставим настрана правилните му черти, у него имаше нещо, което не беше наред. Може би беше прекалено спретнат и това го правеше странен. Мисля, че ако се намира в едно добре осветено помещение в компанията на дами, той ще бъде пренебрегнат от всички, които са на по-малко от пет бири.