Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Минутка! — внезапно извика Джордж Мийни и бутна стола си назад. Очите му внимателно огледаха поредния слайд, след което се извърнаха по посока на добрия чичо доктор. — От описанията ви стигам до извода, че… — изчака да привлече вниманието на всички присъстващи и отчетливо добави: — Става въпрос за „подскачащата Нанси“. — Забелязал недоумението на повечето от хората около масата, той побърза да добави: — Ако случайно не познавате това устройство, ще ви кажа, че… — Предложи на незнаещите едно кратко описание на „подскачащата Нанси“, подчертавайки, че пораженията върху Файнбърг са типични за това оръжие. И прочие, и прочие…

А накрая им предложи следното заключение:

— Искам да споделя с вас и едно друго подозрение, което се зароди в главата ми. Полицейските следователи са на мнение, че при убийството на Мерил е използвана пушка, с чиято помощ колата му е станала неконтролируема. Направих си труда да огледам колата, въпреки че беше горяла и порядъчно смачкана. Не мога да бъда стопроцентово сигурен, но подозирам, че е станала мишена на противотанков снаряд.

Джордж бележеше точка след точка в присъствието на шефа си, директора Таунзенд, който го гледаше ококорено и кимаше.

А в погледа на мисис Хупър се четеше неподправено благоговение пред дедуктивните качества на новия вундеркинд.

Джийн Холдърман се облегна назад, ръцете му неспокойно зашариха по масата.

„Еха! — вероятно си мислеше той. — Веднъж само да порасна!“

Джени ме дари с една развеселена усмивка и аз й отвърнах.

Пустият му Джордж! Какво да го прави човек?

— Мисля, че… — обади се след кратка пауза той. — Мисля, че това може да се окаже една изключително важна улика. Как тези хора са се сдобили с толкова модерно оръжие, което се намира под строг контрол в армията?

Никой не беше в състояние да даде отговор на този въпрос.

Тишината бе нарушена от Таунзенд, който попита:

— Ти служил ли си в армията, Джордж?

— Не… Постъпих в Бюрото директно от колежа.

— А откъде имаш такива познания върху оръжията и мунициите, които са на въоръжение в армията?

— Опитвам се да бъда в крак, сър. Преди известно време изчетох всичко, свързано с мините. И докато слушах как докторът описва нараняванията на съдията, изведнъж ми хрумна…

— А знаеш ли, че аз съм бил командир на взвод по време на Виетнамската война?

— Да… известно ми е.

— А че все още нося един шрапнел в левия хълбок, знаеш ли? Може би ще ти бъде любопитно да чуеш, че го получих точно от устройството, което се опитваш да опишеш…

— Съжалявам да го чуя, сър. Болезнено ли беше?

Немигащите очи на директора се заковаха върху лицето на Джордж.

— „Подскачащата Нанси“, а? Доколкото си спомням, въпросното устройство е известно с прякора „подскачащата Бети“…

Джордж стрелна с поглед Джени Марголд, която изглеждаше страшно ангажирана да отстрани нещо изпод нокътя си. После отново се извърна с лице към шефа си и невъзмутимо отвърна:

— Грешка на езика, сър. — Миг колебание, после: — Разбира се, че имах предвид „подскачащата Бети“…

— Ами да, разбира се — кимна директорът, после очите на умряла риба изведнъж се заковаха върху мен. — Дръмънд, нали?

— Да, сър.

— Бяхте на мястото на катастрофата, нали?

— Тъй вярно, сър.

— Там ли ви съобщиха за смъртта на Файнбърг? — Явно въпросът беше риторичен, тъй като директорът Таунзенд побърза да добави: — Може би ще споделите с нас и някои други свои наблюдения. Имам предвид да ги споделите директно…

Веждите на Филис се превърнаха в две ясно очертани дъги.

Аз се прокашлях и рекох:

— Ами… Всъщност агент Марголд е тази, която установи друга важна зависимост.

Джени вдигна глава от маникюра си, а Таунзенд рече:

— Продължавайте.

Подчиних се.

— По време на обиска в жилището на Джейсън Барнс открихме малък комплект военни справочници. Бяха на една от полиците. Лично аз не им обърнах особено внимание.

— Така ли?

— Да. Но на мястото на катастрофата агент Марголд си спомни, че единият от тях беше за леките противотанкови оръжия, или ЛПО…

— Наистина ли?

— Да. Имаше и един оперативен наръчник за противопехотните мини.

Настъпи пълна тишина. Муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Всъщност единственият шум идваше от двата тона лайна, сгромолясващи се на пода. Чък Уордъл рязко се наведе напред.

— За това могат да се намерят най-малко хиляда абсолютно невинни обяснения!

— Без съмнение — светкавично реагира Филис. — Но нека насочим вниманието си към онова, което не е толкова невинно, Чарлс…