Брайън Хейг - Убиецът на президента

Освен това се намирахме в края на един наистина дълъг и тежък ден, което ни караше да приемаме лекцията на патолога като шестокласници в час по полово възпитание — единствено чрез картинките.

Все пак бюрократите бяха направили усилие да влязат в бясното темпо на убийците, а на масата се бяха появили табелки с имената ни, тъй че поне мелето около настаняването беше избегнато. Редом с табелките имаше по един бележник с жълти листове, добре подострен молив № 2 и дори бутилка минерална вода. Присъстваха всички играчи от сутрешното заседание, с изключение на моя любимец Джеймс Питърсън, който по всяка вероятност се промъкваше из мрачните коридори на Лангли и кроеше нещо. Разбира се, далеч по-вероятно беше да ползва правото си на дистанция от цялата тази бъркотия. Умен тип.

Фактически бях леко удивен от присъствието на директора Таунзенд, който барабанеше с пръсти върху плота на заседателната маса и наблюдаваше как хората заемат местата си. Разбира се, присъствието му се подчиняваше на съвсем здрава логика. Защото едва ли би било разумно да се появи на представлението на поредния мюзикъл в Кенеди Сентър, когато чекмеджетата в моргата се запълват от хора като началник-канцеларията на Белия дом, президентския говорител и един от членовете на Върховния съд. Но въпреки всичко то хвърляше известна светлина и върху характера на този човек, който беше отказал да се възползва от бюрократическата дистанция, предпочитайки да остане в центъра на събитията включително и тогава, когато се разрази това, на което му викат лайнян тайфун… Да, да, точно така — не ако се разрази, а когато се разрази. И без съмнение щеше да се изправи срещу него очи в очи, без прикритието на профилактичните слоеве бюрокрация.

Беше ми приятно да отбележа, че мистър Таунзенд не изглеждаше нито нервен, нито разстроен или дори тъжен. На практика се държеше сдържано и безразлично, сякаш днешният ден беше като другите, без нищо особено за отбелязване. Е, не беше така. Но доброто лидерство се изразява в четири десети присъствие и шест десети изпълнение на ролята.

Както и да е. Денят наистина беше унищожителен, и то във всяко едно отношение. Никой не си беше сменил дрехите, никой не се беше избръснал. А заседателната зала беше без прозорци и вече леко вонеше. Разбира се, това беше последната ни грижа.

Само след две минути престой в нея всички бяхме хладни и изтрезнели, хвърляхме бегли погледи към часовниците си и търпеливо чакахме доктор Смърт да си събере снимките и да се пръждосва по дяволите. Но в един момент той каза нещо, което ми се стори колкото интересно, толкова и полезно.

Току-що бяхме приключили с разглеждането на анатомическото изложение, организирано в къщата на Белнап, когато на екрана изплува нов труп. Кокалест и съсухрен, той беше проснат на лявата си страна, на крачка от вратата на верандата.

Един поглед стигаше да се разбере, че този човек беше написал последното си юридическо несъгласие.

Докторът посочи в центъра на диапозитива и каза:

— Ето тук се вижда, че Файнбърг е бил почти разкъсан на две. Тялото му се държи само на гръбначния стълб. Дори лаикът може да прецени, че смъртта е настъпила моментално. Аз все пак не се наемам да назова точната причина, преди да приключим с аутопсията, но погледнете. — Пръстът му се насочи към следващия слайд. — Силата на взрива е била поета от дясната част от тялото на Файнбърг — тази, която е извита навън.

Последваха няколко разточителни фотографии в близък план, които показваха кървящите вътрешности, оголения гръден кош и разни други елементи от това, което до вчера бе Филип Файнбърг.

— Дълбочината на раните и следите от барут по кожата на жертвата ни дават основание да определим мястото на експлозията в рамките на един метър от мистър Файнбърг — продължи патологът. — Съдейки от ъгъла на входящите рани, можем да посочим нещо доста любопитно — бомбата е избухнала в момент, в който се е намирала на около метър височина от земята. Интересно, нали? Взривът се е осъществил на височината на бравата.

Кратка пауза, даваща възможност на присъстващите да обмислят новите възможности. Мистър Джийн Холдърман от Вътрешната сигурност замислено разтъркваше брадичката си — жест, който недвусмислено казваше: „Аха, старият номер с бомбата, вързана за бравата.“

Сякаш отгатнал мислите му, докторът продължи:

— Но ние изключихме тази възможност, тъй като не открихме никакви следи от месинг, включително и месингов емайл. Устройството се е пръснало на стотици ръбести частици, съдържащи железен боксит — смес от дребни сачми и парчета метал с назъбени краища, най-вероятно получени при взривяването на бомбената обвивка. Не знаем какво означава това. Ние се занимаваме с трупове, а не с бомби. За всеки случай изпратихме фрагменти от шрапнелите и следи от експлозива на…