Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Вероятно улучен от шрапнели — подхвърлих.

— Да, нещо такова. Според него става въпрос за осколъчен заряд, който почти прекършил на две тялото на съдията.

Обмислих чутото и тихо промълвих:

— Експлозивът е бил поставен пред вратата.

— Точно така.

Тя ми хвърли проницателен поглед и добави:

— Явно потегляш в правилната посока. Да продължавам ли?

— Разбира се — рекох. — Къщата била ли е оборудвана със сигнално-охранителна инсталация?

— Да. Електронна система за наблюдение. Вътре сензори, вън камери. Всичко последна дума на техниката, по всяка вероятност добре защитено от посегателства. След единайсети септември всички членове на Върховния съд са оборудвани с такива.

— Камерите записващи ли са или само наблюдателни?

— Записващи. Касетите се съхраняват в продължение на двайсет и четири часа, след което се използват отново.

— Убийците положително са извършили предварително разузнаване.

— Логично е — кимна тя, замисли се за момент и стигна до подходящото заключение: — Ще прегледаме записите и ще видим дали са попаднали на тях.

— След видяното тази сутрин трябва да допуснем възможността, че са запознати със системите за сигурност като цяло, а може би и със съответните детайли.

— Неправилно предположение — тръсна глава Джени. — Тайните служби и охраната на Върховния съд нямат нищо общо.

— Представи си какво може да се купи със сто милиона долара — подхвърлих аз. — Или кого…

— Добре — отстъпи тя. — Няма да го изключа като възможност.

Направих опит да възстановя събитията, при това по най-елементарния начин — като си представих как бих го извършил аз.

— Като преглеждаш записите, обърни специално внимание на доставчиците, ако съществуват. „ФедЕкс“, Ю Пи Ес…

— Невъзможно — поклати глава тя.

— Защо?

— Цялата поща, включително специализираните доставки, се подлага на стриктен скрининг за експлозиви и отрова. Включително и пратките, които пристигат директно по домовете им. След нападенията с антракс и рицин това е стандартна предохранителна мярка.

— Казах ли, че бомбата е била вътре в някой пакет? — присвих очи аз.

— О, нима искаш да кажеше, че…

— Да. Човекът на фирмата използва доставката като повод да заложи бомбата някъде около входната врата.

— Но как?

— Много просто. С едната ръка оставя пакета до вратата, а с другата спокойно слага бомбата.

Тя се замисли за момент, после кимна.

— Възможно е.

— Мястото е идеално за целта — добавих аз. — Главно защото Файнбърг трябва да бъде неподвижен поне няколко секунди, за да си отключи.

— Хм… За това не бях помислила.

— Ако наоколо има храсти, експлозивът би могъл да е скрит и там. Но ти казваш, че почти го е разкъсал на две.

— Агентът докладва, че експлозията е била на височината на кръста.

— Това са глупости. Нормалният експлозив или мина ще му откъсне краката най-много някъде до колената. — Замълчах, защото в главата ми изведнъж изплува представата за противотанковия снаряд, който беше използван тук, на магистралата. — Освен ако не е била използвана „подскачащата Бети“.

— „Подскачаща Бети“ ли? — погледна ме учудено Джени.

— Противопехотна мина.

— Разкажи ми нещо повече за нея.

— Доста разпространено оръжие… Малко трудно за откриване с просто око, особено когато е замаскирано. Заравя се в земята, като горната му част остава да стърчи около пет сантиметра. Най-често се задейства чрез настъпване. Първоначално се включва малък експлозив, който я кара да подскочи около половин метър във въздуха и едва тогава се взривява.

— Но това означава, че Файнбърг би трябвало да стъпи върху нея.

— Те са настроени фабрично да експлодират при натиск, но могат да бъдат модифицирани и да се задействат на принципа на капана или пък дистанционно.

— Значи биха могли…

— Именно. Един човек заема позиция на улицата и наблюдава. И гадната „госпожа“ подскача в секундата, в която ръката на Файнбърг докосва бравата.

— Господи! Но как се предпазва човек от такова нещо?

— Мисля, че именно върху това наблягат.

— Върху кое?

— Върху това, което пише в бележката им: че не можем да се предпазим.

Тя кимна, след което подхвърли:

— Но има и още нещо, което е важно. Нещо, което пренебрегваме. Не мисля, че… — Очите й се извъртяха към потрошеното BMV. — Противотанкови снаряди, подскачаща Бети… Това са все оръжия, използвани от армията, нали?

— Е, и?

— Въпросът е как тези хора стигат до подобни оръжия, разбира се.