Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Не мисля, че има пряка връзка.

По всяка вероятност съм бил обект на проверка, тъй като тя здравата ми се сопна:

— Напъни си мозъка, Дръмънд! Този град е пълен с мишени. Трябва да има причина, за да изберат именно него. Така е, нали?

— Така е.

— Не съм ти поверила тази задача, за да правиш предположения. Убийците никак не са глупави, следователно и ти не можеш да си позволиш този лукс!

И тъй, напънах си мозъка. В резултат се роди следното гениално предположение:

— Файнбърг може би е само средство за отвличане на вниманието.

— С каква цел?

— Да се посее съмнение и объркване. Да бъдем заблудени, да пилеем ценно време и ресурси в преследване на призраци. Има и такива случаи, знаеш.

— Знам — отвърна тя и направи малка пауза. — Във Вашингтон има куп известни личности, а нашите възможности да ги защитаваме са ограничени. Те вероятно са наясно и ни принуждават да се разпръснем, за да им бъде по-лесно.

— Вярно е — рекох аз и превключих на прослушване. Дамата имаше право и със сигурност не беше свършила.

— Те ни принуждават да изиграем козовете си — продължи Филис. — Трима важни държавни чиновници за един ден! Едва ли можем да мълчим до безкрайност, нали? Налага се да информираме обществеността какво се е случило.

— Може би вече трябваше да сме го направили — промърморих аз.

— Не бъди наивен. Имахме съвсем основателни причини да изберем това поведение.

— За да избегнем евентуалните затруднения?

— О, моля те! По-скоро нелицеприятната новина за случилото се тази сутрин. За да избегнем онова, от което всички се опасяваме — истерията. Защото тя ще настъпи в момента, в който обявим какво се е случило, и всеки тип с някаква титла пред името си ще поиска да го охраняваме. Което неизбежно ще доведе до някакво пресяване.

— Продължавай.

— Много чувства ще бъдат наранени, много врагове ще бъдат създадени. Но трябва да разбереш едно — намираме се в навечерието на изборите и президентът иска на всяка цена да избегне подобен развой на събитията.

Предполагам, че в това имаше логика. Спомних си за времето на Студената война, когато шепа избраници от Пентагона получиха специални пропуски, позволяващи им да бъдат евакуирани с предимство в случай на опасност от ядрена атака. Те бяха получили привилегията да избягат от големия катаклизъм в недрата на една издълбана планина, намираща се бог знае къде, и да излязат оттам едва след като гайгеровите броячи престанат да получават сърдечни удари. Това беше най-пълноценният пропуск на света, осигуряващ бягство от затвора; съвременен еквивалент на билет за Ноевия ковчег. А за нас, останалите — само един печат, удостоверяващ правото да бъдем похарчени. За щастие големият катаклизъм така и не се случи, затова не се стигна до сръдня. Сякаш някой щеше да има време да се сърди.

Но този път не беше така. Президентът беше ангажиран в една колкото важна, толкова и деликатна предизборна кампания, а и враговете му никак не бяха малко.

— Разбрах — рекох на глас аз.

— Не би трябвало да ти обяснявам тези неща — рече тя.

Съвсем вярно.

Никога не е приятно, когато шефът те захапе за задника. А на мен ми беше особено неприятно да влизам в конфликт с тази дама, която спокойно можеше да напои пурата ми с цианид или нещо подобно. И ако ми позволите един малко мрачен каламбур, въпросната дама не би се поколебала да ми приложи мъртва хватка. Камарата трупове расте, а единственият принос на Шон Дръмънд е свързан с разясненията как става това. Всъщност важният въпрос беше защо, а от неговия отговор можеше да стигнем и до кой …

Помолих я да ме информира за развоя на събитията във връзка с обявената награда, на което тя отговори, че напредък все още няма. Но машината била задействана, вече започнали да пристигат съобщения от различни точки на света. Ако имало нещо важно, тя щяла да ме информира. Казано иначе — изчезвай и не ми досаждай!

За десерт ме информира, че Джени, Мийни и аз трябва да се явим във временния център за управление точно в девет, тъй като за този час е насрочено заседанието на надзорната комисия.

След което сериозно започнах да се питам ще има ли край този отвратителен ден.

Заседанието действително започна в 21:00 с доклад на закръглен патолог от ФБР с нездрав цвят на лицето, който си беше донесъл един куп визуални помагала — явно, за да подпомогне въображението ни и да предизвика дискусии. На практика информацията му изобщо не беше от такова значение, но лично аз съм на мнение, че всеки има право на някакво място под слънцето.