Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Извинявай — прекъснах я аз. — Но това има ли някаква връзка с престъплението?

— О, вярно — погледна ме сконфузено и леко изненадано тя. — Ти наистина си знаеш работата. Сигурно си спомняш, че поставих убийството на Белнап в категорията на организираните престъпления. А те винаги са продукт на строги и подредени умове и…

— Умове като този на Джейсън Барнс?

— На пръв поглед, да. Той би могъл да отговаря на личностния профил. — Помълча малко, после тихо добави: — Също като поне един милион граждани от мъжки пол в тази страна.

— И от женски.

— Не. Серийните и масовите убийства са форми на агресия, които по принцип са присъщи на мъжкия пол.

— О, я стига!

— Не си измислям, цитирам статистически доказан факт. Знаеш ли, че в момента в затвора лежат само две-три жени серийни убийци?

— Това нищо не значи. Може би жените по-добре се прикриват.

— Искаш да кажеш, че са по-умни, така ли?

— По-хитри са.

— Което май означава признание, че имат повече ум — усмихна се тя.

След което се върнахме към сложната кръстословица, наречена „Джейсън Барнс“.

— Предлагам следното — тръсна глава Джени. — Още е рано за хипотези, но за единствено дете с взискателна майка или баща подредеността се превръща в начин да се хареса. Единствените деца се поддават на свръхконтрол, а подредеността е визуален израз на подчинението им. Просто защото няма друго дете, на което да се прехвърли вината за евентуалната бъркотия.

Отбелязах си да напомня на брат си, че ми е страшно задължен. Ако не се беше пръкнал малкият Шон, той със сигурност щеше да опира пешкира за всяка изпусната на килима хартийка!

— Може да бъде и детерминистично — продължи Джени. Те са инстинктивно спретнати и подредени, но когато изпитват вина за нещо — обикновено дребно и незначително, — бързо регресират и се вманиачават, стават страшно натрапчиви. Имат чувството, че могат да поправят всяко зло, като поддържат ред и чистота в заобикалящия ги свят. След време повечето от тях търсят помощта на психоаналитик.

Интересно, казах си. Но тя беше права: все още е рано за някакви по-определени заключения. До този момент разполагахме само с подозрение за участие на вътрешен човек, плюс един липсващ агент. Бихме се почувствали доста неудобно, ако Джейсън вземе да се появи рано сутринта, обяснявайки как е заковал някакво маце в бара, а то го поканило да й подреди килерчето и да й изглади бельото. Освен това няколко повърхностни впечатления не представляват нищо повече от бегло докосване до емоционалната същност на една личност. И въпреки всичко вече успявахме да очертаем няколко неясни щрихи от характера на този все по-особен мистър Барнс. Човек никога не знае…

— Трябва да приберем бележника с адресите му — подхвърлих на Джени аз. — И да изискаме разпечатка на разговорите му. — Махнах с ръка към компютъра на бюрото и добавих: — Имаш хора, които да разшифроват хард диска на това чудо, нали?

— Ако се наложи, ще работят цяла нощ — кимна тя.

— Ще се наложи.

— Да не би да пропускам нещо? — втренчи се в мен тя.

— Нищо. Просто се отдръпни и направи място на хората да работят. Те знаят как.

— О… Извинявай.

— Разбирам те много добре — уверих я аз. — Искаш да пипнеш копелдаците.

После й хрумна нещо друго и тя се обърна към агентката, която продължаваше да прелиства книгите.

— Иди да вземеш обувките на Барнс от спалнята и веднага ги изпрати за анализ. — Обърна се към мен и добави: — Ще ги сравним с отпечатъците в градината. Да, или не?

— Добра идея — кимнах аз.

Мобилният й телефон отново изписка. Тя натисна бутона за включване, представи се и се заслуша. Върху лицето й бавно се изписа отчаяние.

— Да, разбирам… Кога точно… и къде точно? — Замълча за момент, после добави: — Хеликоптерът чака на площадката. Ще бъда там най-много след двайсет минути.

Директно пред нас, леко разкривени от челното стъкло на хеликоптера, се извиваха три-четири стълба гъст дим. Точното им местонахождение беше някъде около магистрала 495, която е част от известния околовръстен пръстен на Вашингтон. Дългата и тясна ивица за аварийно спиране под нас чезнеше по посока на Северна Вирджиния.

Пилотът се извъртя назад заедно със стола си и изрева:

— Няма подходящо място за кацане. Ще снижа, за да скочите. Пазете се от глидерите.

Веднага след тези думи придърпа дросела и машината бързо започна да се снижава. След минута увисна на около метър и половина от земята. Аз скочих пръв. Приземих се върху някаква тревна туфа, обърнах се и Джени връхлетя отгоре ми. Едва успях да вдигна ръце и тя се приземи в прегръдката ми. Два метра по-нататък някакво ченге ни гледаше ококорено.